Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 148

И спасението дойде. Уличката се озари от ярка светлина, върху една порутена, протекла стена на къща, пламна огреният овал на телепорт. Риенс се хвърли нататък. Гералт скочи подире му. Беше страшно разгневен.

* * *

Тубланк Мишеле застена, преви се, притискайки двете си ръце към разпорения си корем. Усещаше как кръвта го напуска, как бързо изтича между пръстите му. До него лежеше Флавиус. Само преди секунда той трепереше. Сега беше застинал. Тубланк зажумя, после отново отвори очи. Совата, която стоеше до Флавиус, явно не беше халюцинация, защото не изчезна. Той отново започна да стене и се извърна.

Някаква жена, ако се съди по гласа й — много млада, крещеше диво:

— Пусни ме! Там има ранени! Аз трябва… Аз съм медичка, Лютиче! Пусни ме, чуваш ли?

— Не можеш да им помогнеш — отвърна приглушено онзи, когото бяха нарекли „Лютиче“. — Не и след като са посечени от вещерски меч… Дори не се приближавай. Не гледай. Моля те, Шани, не гледай.

Тубланк усети как някой кляка до него. Усети мирис на парфюм и мокри птичи пера. Чу тих, мек, успокоителен глас. Трудно различаваше думите, пречеха му истеричните викове и хлипането на младата жена. Онази… медичка. Но ако медичката беше тази, която крещеше, кой стоеше до него? Тубланк изстена.

— … Ще бъде наред. Всичко ще бъде наред.

— Ку… чи… син… — изхриптя Тубланк. — Риенс… Каза ни… Обикновен глупак… А това… беше вещер… Капан… Помогни… Червата ми…

— Тихо, тихо, синко. Успокой се. Вече си добре. Вече не боли. Нали наистина не боли? Кажи, кой ви подмами тук? Кой ви свърза с Риенс? Кой го препоръча? Кой ви забърка в тази история? Кажи ми, синко, моля те. И тогава всичко ще бъде наред. Ще видиш, че всичко ще бъде наред. Кажи ми, моля те.

Тубланк почувства върху устните си кръв. Но нямаше сили да я изплюе. Притисна бузата си към влажната земя, отвори уста, кръвта му започна да си изтича сама.

Той вече не чувстваше нищо.

— Кажи ми — повтори благият глас. — Кажи, синко.

Тубланк Мишеле, професионален убиец от четиринайсетгодишната си възраст, затвори очи и изкриви устни в кървава усмивка. И прошепна всичко, което знаеше.

А когато отвори очи, видя кама с тънко острие и малък златен предпазител.

— Не се бой — каза благият глас, а острието на камата докосна слепоочието му. — Няма да боли.

И наистина не го заболя.

* * *

Гералт настигна вълшебника в последния момент, при самия телепорт. Вече беше хвърлил меча, ръцете му се размахваха свободно, протегнатите по време на скока пръсти се вкопчиха в края на наметалото на беглеца. Риенс изгуби равновесие, дърпането го накара да залитне и да отстъпи назад. Той отново се хвърли напред. От рязкото движение наметалото се разкъса и той се измъкна. Твърде късно.

Гералт го обърна към себе си чрез удар на десния си юмрук в рамото му и моментално го удари и с лявата си ръка — в шията, под ухото. Риенс се олюля, но не падна. Вещерът скочи меко към него и със замах заби юмрука си под ребрата му. Вълшебникът изохка и увисна на юмрука. Гералт го хвана за салтамарката, преметна го и го стовари на земята. Притиснатият под коляното на вещера Риенс протегна ръка и отвори уста, за да изрече заклинание. Гералт сви пръсти в юмрук и го удари изотгоре. Право в устните. Те се цепнаха.