Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 147

Вещерът не успя да го последва — срещу него се нахвърлиха и четиримата, които мислеха, че са скрити в сенките. Мечовете им проблеснаха.

Това бяха професионалисти. И четиримата. Опитни, ловки, сработили се помежду си професионалисти. Нападнаха го по двойки — двама отляво и двама отдясно. При това единият винаги се криеше зад гърба на другия. Вещерът избра двамата отляво. Яростта надделя над предизвиканата от еликсира еуфория.

Първият убиец финтира и отскочи, за да даде възможност на втория, който стоеше зад гърба му, да нанесе коварен удар. Гералт се завъртя в пирует, плъзна се покрай тях и посече втория с върха на меча си през тила, шията и гърба. Беше разгневен и ударът беше силен. По стената плисна кървав фонтан.

Първият мълниеносно отстъпи, правейки място на следващата двойка. Тези двама се разделиха по време на атаката и нанесоха удари с мечовете си от двете посоки по такъв начин, че само единият от ударите можеше да бъде париран — другият трябваше да попадне в целта. Гералт не парира, а се завъртя в пирует и се озова между тях. За да не се сблъскат с него, на двамата им се наложи да излязат от ритъма на заучените стъпки. Единият успя да се извърти в мек котешки финт и ловко да отскочи. Вторият не успя. Загуби равновесие, обърна се с гръб към Гералт. Вещерът се завъртя в обратен пирует и със замах посече противника си през кръста. Беше разгневен. Усети как острият вещерски меч разсича гръбначния стълб на убиеца. Из уличките заехтя див вой. Двамата останали бандити го нападнаха моментално и го засипаха с удари, които той успяваше да парира с голямо усилие. Направи пирует и отскочи от блещукащите остриета. Но вместо да се облегне с гръб на стената и да се защитава, нападна.

Те не очакваха това и не успяха да отскочат и да се разделят. Единият отвърна, но вещерът избегна контраудара, завъртя се и нанесе удар в гърба на противника си — на сляпо, ориентирайки се по движението на въздуха. Беше много разгневен. Целеше се ниско, в корема. И уцели. Чу сподавен вик, но нямаше време да се оглежда. Последният от убийците вече беше до него, вече нанасяше бърз коварен удар. Гералт парира в последния момент, статично, без да се завърта. Убиецът се възползва от енергията на парирането, отскочи като пружина и нанесе удар с полузавъртане, широк и мощен. Прекалено мощен. Гералт вече се завърташе. Мечът на убиеца, значително по-тежък от меча на вещера, проряза въздуха, на убиеца му се наложи да последва меча. Инерцията му го обърна. Гералт завърши пируета си точно до него. Много близо. Видя изкривеното му лице, изумения поглед. Гералт беше разгневен. Нанесе удар. Къс, но силен. И не пропусна. Съсече го точно през очите.

Чу дивия вик на Шани, която се опитваше да се изтръгне от ръцете на Лютичето на мостчето, водещо до къщата на знахаря.

Риенс, свалил наметалото си, отстъпваше навътре в уличката, протегнал напред ръцете си, от които беше започнала да струи магическа светлина. Гералт стисна меча с двете си ръце и без да мисли, се хвърли към Риенс. Нервите на вълшебника не издържаха. Без да довърши заклинанието си, той хукна да бяга, крещейки нещо неразбираемо. Но Гералт разбираше. Знаеше, че Риенс вика помощ, че моли за спасение.