Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 151
Анджей Сапковски
— Моето предопределение — изговори той с усилие. — Моят избор… ще ти кажа какво избрах, Филипа. Няма да позволя да забъркате в мръсните си машинации Цири. Предупреждавам те. Който се осмели да навреди на Цири, ще завърши като тези четиримата, които лежат тук. Няма да се заклевам. Нямам в какво да се закълна. Просто те предупреждавам. Ти ме обвини, че съм лош опекун, че не мога да защитя това дете. Ще го защитавам. Както умея. Ще убивам. Ще убивам безмилостно…
— Вярвам ти — усмихна се магьосницата. — Вярвам ти, че ще убиваш. Но не днес, Гералт. Не и сега. Защото само след минута ще изгубиш съзнание от загуба на кръв. Шани, готова ли си?
Седма глава
Никой не се ражда магьосник. Ние все така знаем прекалено малко за генетиката и механизмите на наследствеността. Отделяме прекалено малко време и средства за изследвания. За съжаление постоянно осъществяваме опитите по наследствено предаване на магическите способности по начин, който бих нарекла „естествен“. Резултатите от тези псевдоексперименти ги намираме прекалено често в градските канавки и до стените на храмовете. Срещат се твърде много дебили и кататоници, на които им текат лигите и които се правят на пророци, предсказателки, селски гадателки и чудотворци; кретени с мозъци, осакатени от наследената, необуздана Сила.
Тези дебили и кретени също могат да имат потомство, да предават способностите си и да продължават дегенерацията. Някой в състояние ли е да предвиди как ще изглежда последното звено на тази верига?
Повечето от нас, магьосниците, губят способността си да се размножават в резултат на соматични изменения и функционални разстройства на хипофизата. Някои се учат как да станат магьосници, като съхранят производителността на гонадите си. Те могат да зачеват и раждат и имат наглостта да наричат това щастие и благополучие. А аз повтарям: никой не се ражда магьосник! И никой не бива да се ражда магьосник! Осъзнавайки колко тежки са думите, които пиша, отговарям на въпроса, поставен ми от Събора в Цидарис. Отговарям с твърда убеденост: всяка от нас трябва да реши каква иска да бъде: магьосница или майка.
Настоявам за стерилизиране на всички адептки. Без изключение.
— Чуйте какво ще ви кажа — обади се неочаквано Йола Втора, оставяйки кошницата със зърно на бедрото си. — Ще има война. Така каза княжеският иконом, когато дойде за сирене.
— Война? — Цири отметна косите от челото си. — С кого? С Нилфгард?
— Не чух — призна си послушницата. — Но икономът каза, че нашият княз е получил указ от самия крал Фолтест. Разпращат го на всички, а пътищата са черни от войски. Олеле! Какво ли ще става?
— Ако има война — каза Еурнейд, — то със сигурност ще е с Нилфгард. С кой друг? Отново! Богове, това е ужасно!
— А не преувеличаваш ли с тази война, Йола? — Цири отсипа от зърната на кокошките и токачките, щъкащи наоколо в подвижна, шумна маса. — Може би просто е отново хайка за Scoia’tael?
