Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 146

Риенс беше сам. Ескортът му не се появи, остана скрит в уличката. Гералт веднага разбра защо. Риенс знаеше кой го очаква в дома на знахаря. Той очакваше засада и все пак беше дошъл. Вещерът се досети защо. И то още преди да чуе тихото свистене на меча, изтеглен от ножницата. „Добре — помисли си. — Ако искате това — добре.“

— Приятно е човек да е на лов след теб — изрече тихо Риенс. — Няма нужда да те търсят. Ти сам отиваш там, където искат да бъдеш.

— Същото може да се каже и за теб — отговори спокойно вещерът. — Ти дойде тук. Исках да си тук и ти дойде.

— Сигурно си притиснал здравата Мирман, щом ти е разказал за амулета и ти е показал къде е скрит. И по какъв начин да се активира, за да изпрати сигнал. Но това, че амулетът, освен че уведомява, също и предупреждава, Мирман не го знаеше и не е можел да ти го каже, дори и да го изпечеш на тлеещи въглени. Раздадох много такива амулети. Знаех, че рано или късно ще се натъкнеш на някой от тях.

Иззад ъгъла излязоха четирима души. Движеха се бавно и безшумно. При това през цялото време оставаха в сянка и държаха извадените си мечове по такъв начин, че блясъкът на остриетата да не издава положението им. Вещерът, разбира се, виждаше прекрасно всичко. Но не реагира по никакъв начин. „Добре, убийци — помисли си той. — Щом искате това, ще го получите.“

— Чаках те — каза Риенс, без да помръдва от мястото си — и те дочаках. Възнамерявам най-накрая да те изтрия от лицето на земята, отвратителен изрод.

— Ти възнамеряваш? Надценяваш се. Ти си само оръдие. Главорез, нает от други, за да изпълниш нечистоплътната им поръчка. Кой те нае, лакей?

— Прекалено много искаш да знаеш, мутант. Наричаш ме лакей? А знаеш ли какво си ти? Купчина лайна, лежаща на пътя, която по-скоро трябва да се изгребе, защото някой не иска да си изцапа обувките с теб. Не, няма да ти кажа точно кой, макар че бих могъл. Затова пък ще ти кажа нещо друго, за да има над какво да помислиш по пътя към пъкъла. Вече знам къде се намира копелето, което толкова закриляш. И знам къде е твоята вещица, Йенефер. Моите покровители не се интересуват от нея, но аз изпитвам особено отвращение към тази курва. Веднага щом приключа с теб, ще се заема с нея. Уверявам те, че ще съжалява за своите фокуси с огъня. И ако знаеш само как ще съжалява! Доста продължително.

— А това вече не биваше да го казваш — усмихна се зловещо вещерът. Вече чувстваше еуфорията от боя, предизвикана от еликсира, влизащ в реакция с адреналина. — Преди да го кажеш, все още имаше шансове да оцелееш. Сега нямаш.

Силно треперене на амулета го предупреди за внезапно нападение. Той отскочи и мълниеносно извади меча си, покритото с руни острие отби и унищожи насочената срещу него рязка, парализираща вълна от магическа енергия. Риенс отстъпи, вдигна ръка, но в последния момент се уплаши. Не се опита да повтори заклинанието, а бързо се скри навътре в уличката.