Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 144

— Хм… — Вилгефорц остави писмото. — Благодаря, Лидия.

Лидия се усмихна. Пратеникът чака отговор, съобщи тя.

— Няма да има отговор.

Разбирам. Ще се разпоредя да приготвят стаите за гости.

— Благодаря. Тисая, Артауд, извинете за няколкоминутното забавяне. Да продължим. Докъде бяхме стигнали?

„Доникъде — помисли си Тисая де Врие. — Но аз те слушам внимателно. Рано или късно ще стигнеш до въпросите, които наистина те интересуват.“

— А, да — започна бавно Вилгефорц. — Сещам се за какво исках да си поговорим. За членовете на Съвета с най-малък стаж. За Феркарт и Йенефер. Доколкото ми е известно, Феркарт е свързан с Фолтест от Темерия и влиза в кралския му съвет заедно с Трис Мериголд. А с кого е свързана Йенефер? Ти каза, Артауд, че тя е една от онези, които служат на крале.

— Артауд преувеличи — изрече спокойно Тисая. — Йенефер живее във Венгерберг, така че Демавенд понякога се обръща към нея за помощ, но не си сътрудничат постоянно. Със сигурност не може да се твърди, че тя служи на Демавенд.

— Как е зрението й? Надявам се, че всичко е наред?

— Да. Наред е.

— Това е хубаво. Много хубаво. Безпокоях се… Знаете ли, исках да се свържа с нея, но се оказа, че е отпътувала нанякъде. Никой не знае къде.

„Камък — метал — кристал — помисли си Тисая де Врие. — Всичко, което носи Йенефер, е активно и неоткриваемо чрез психонаблюдение. Няма да я намериш по този начин, драги мой. Ако Йенефер не пожелае да се знае къде е, никой няма да узнае.“

— Пиши й — изрече спокойно тя, подравнявайки маншетите си. — И й изпрати писмото по обичайния начин. Ще пристигне непременно. А Йенефер ще отговори, където и да се намира. Тя винаги отговаря.

— Йенефер изчезва често — подхвърли Артауд. — Понякога за цели месеци. Причините най-често са тривиални…

Тисая го изгледа, стиснала устни. Магьосникът млъкна. Вилгефорц леко се усмихна.

— Именно — каза той. — Точно за това си помислих. Навремето тя беше здраво свързана с… някакъв вещер. Гералт, ако не се лъжа. Изглежда, това не е било обикновено, мимолетно увлечение. Като че ли Йенефер е била много силно хлътнала…

Тисая де Врие се надигна, стисна с длани страничните облегалки на стола.

— Защо питаш? Това е тяхна лична работа. Не ни засяга.

— Разбира се. — Вилгефорц погледна писмото, захвърлено на масата. — Не ни засяга. Но мен ме ръководи не нездравото любопитство, а загрижеността за емоционалното състояние на член на Съвета. Поразен съм от това как е реагирала Йенефер на съобщението за смъртта на този… Гералт. Според мен би трябвало да е способна да се успокои и да се примири, вместо да изпада в депресия или прекомерен траур, нали?

— Несъмнено би трябвало да е способна на това — каза студено Тисая. — Още повече, че такива вести са стигали до нея неведнъж. И винаги са се оказвали слухове.

— Вярно е — потвърди Теранова. — Този Гералт, или както там се казва, умее да се грижи за себе си. И в това няма нищо странно. Той е мутант, апарат за убийства, програмиран по такъв начин, че да убива останалите и да не позволява да бъде убит. Що се отнася до Йенефер, не си струва да се занимаваме с нейните мними емоции. Познавам я. Тя не се поддава на емоциите. Играеше си с вещера и това е всичко. Очароваше я смъртта, с която този тип постоянно се заиграва. А когато най-накрая се наиграе, проблемите ще изчезнат.