Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 117

— И това ли ти е кукичката?

— Че как? Точно това. Мога да уредя проблема с темерийците. Но не и даром. Накъде тръгна вещерът, Лютиче?

— Към Новиград — излъга отново трубадурът, без да се замисли. — Да потърси там Риенс.

— Грешка, грешка — усмихна се шпионинът, правейки се, че не е забелязал лъжата. — Виждаш ли, жалко все пак, че не е преодолял отвращението си и не се е свързал с мен. Щях да му помогна да спести много нерви. Риенс не е в Новиград. Затова пък там е пълно с темерийски агенти. Най-вероятно очакват вещера. Те вече са научили това, което аз знам отдавна. А именно, че ако вещерът Гералт от Ривия бъде попитан по определен начин, той може да отговори на множество въпроси. Въпроси, които започват да си задават всички тайни служби на Четирите кралства. Изводът е простичък: вещерът идва тук, в Катедрата, и отговаря на тази въпроси на мен. И може да бъде спокоен. Ще успокоя темерийците и ще му осигуря безопасност.

— Какви въпроси имаш предвид? Може пък аз да успея да отговоря на тях?

— Не ме разсмивай, Лютиче.

— И все пак — обади се изведнъж Филипа Ейлхарт, — ако може? Може би ще ни помогне да спестим време? Не забравяй, Дийкстра, че нашият поет е затънал в тази афера до шията и той е тук, при нас, а вещерът — още не. Къде е детето, с което са видели Гералт в Каедвен? Момичето със сиви коси и зелени очи? Тази, за която Риенс те е разпитвал тогава, в Темерия, когато те е хванал и те е изтезавал? Е, Лютиче? Какво знаеш за това момиче? Къде я е скрил вещерът? Къде е отишла Йенефер, след като е получила писмото от Гералт? Къде се крие Трис Мериголд и какви причини има да се крие?

Дийкстра не помръдна, но от начина, по който погледна магьосницата, Лютичето разбра, че е смаян. Въпросите явно бяха зададени преждевременно. И не от когото трябва. Създаваше се впечатлението, че са прибързани и необмислени.

Проблемът беше там, че Филипа Ейлхарт можеше да бъде заподозряна във всичко, но не и в прибързаност и импулсивност.

— Съжалявам — отговори Лютичето, — но не знам отговора на нито един от въпросите ти. Ако можех, щях да помогна. Но не мога.

Филипа го погледна в очите.

— Лютиче — процеди тя, — ако знаеш къде се намира момичето, кажи ни. Гарантирам ти, че аз и Дийкстра ще се погрижим за нейната безопасност. Ще я предпазим от опасностите, които я заплашват.

— Не се съмнявам, че ви е грижа точно за това — излъга поетът. — Но аз наистина не знам за какво говорите. Никога не съм виждал момичето, което толкова ви интересува. А Гералт…

— Гералт — прекъсна го Дийкстра — не те е допуснал до тайната, не ти е казал нито дума, макар че, не се съмнявам, ти си го отрупал с въпроси. Интересно защо, ти как мислиш, Лютиче? Нима този простодушен и гнусящ се от шпионите добряк е усетил какъв си в действителност? Остави го на мира, Филипа, не си губи времето с него. Той не знае нищо, не се заблуждавай по важниченето му и по многозначителните му шеги. Той може да ни помогне само по един-единствен начин. Когато вещерът се покаже от скривалището си, ще се свърже с него, няма с кого другиго. Представи си, той го смята за приятел.