Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 115

Магьосницата нито потвърди, нито отрече. Мълчеше, гледайки Лютичето проницателно и изпитателно. Поетът сведе поглед, изкашля се неуверено. Не обичаше такива погледи.

Лютичето делеше привлекателните жени, включително и магьосничките, на изключително приятни, приятни, неприятни и изключително неприятни. Изключително приятните отговаряха на предложението да отидат с него в леглото с радостно съгласие, приятните — с весел смях. Реакцията на неприятните беше трудна за предвиждане. В числото на изключително неприятните Лютичето включваше тези жени, при които само от мисълта за подобно предложение го побиваха тръпки и коленете му се разтреперваха.

Филипа Ейлхарт, макар и много привлекателна, беше изключително неприятна.

Освен това Филипа Ейлхарт беше много важна личност в Съвета на магьосниците и беше ползваща се с доверие придворна магьосница на крал Визимир. Беше много способен магик. Говореше се, че е една от малкото, овладели изкуството на полиморфизма.

Изглеждаше на трийсет години. По всяка вероятност наближаваше триста.

Дийкстра, сплел пръстите на пухкавите си ръце върху корема, въртеше в кръг допрените си палци. Филипа продължаваше да мълчи. Ори Ройвен кашляше, подсмърчаше и се въртеше, постоянно поправяйки широката си тога. Тя приличаше на професорските, но изглеждаше не като получена от Сената, а като че е намерена на сметището.

— Твоят вещер — обади се най-накрая шпионинът — е подценил господин Риенс. Организирал му е засада, но е показал пълна липса на разум, като е предположил, че Риенс ще се появи лично пред него. Според плана на вещера Риенс би трябвало да се чувства в безопасност. Не би трябвало да усети по никакъв начин дебнещите го подчинени на господин Дийкстра. Защото по нареждане на вещера господин Лютичето не е докладвал на господин Дийкстра за заложения капан. А според получените заповеди господин Лютичето е бил длъжен да докладва. Господи Лютичето е имал напълно ясни и еднозначни разпореждания за това, което е счел за целесъобразно да пренебрегне.

— Аз не съм твой подчинен — нацупи се поетът. — И не съм длъжен да изпълнявам твоите разпореждания и заповеди. От време на време ти помагам, но правя това по собствена воля, заради патриотичния си дълг, за да не бездействам, когато виждам наближаващите промени…

— Ти шпионираш за всички, които ти плащат — прекъсна го студено Дийкстра. — Донасяш на всички, на чиято кука си клъвнал. А аз съм те хванал с няколко доста добри куки, Лютиче. Така че не ми се надувай.

— Не ме е страх от шантаж!

— Ще се обзаложим ли?

— Господа! — Филипа Ейлхарт вдигна ръка. — Може ли да помоля да сте по-сериозни? Не се отклонявайте от темата.

— Правилно. — Шпионинът се отпусна в креслото си. — Чуй, поете. Каквото се е объркало — объркало се е. Риенс е предупреден и следващия път ще бъде по-предпазлив. Но аз не мога да допусна подобно нещо да се повтори. Затова искам да се срещна с вещера. Доведи го при мен. Престани да обикаляш из града и да се опитваш да заблудиш агентите ми. Просто отиди при Гералт и го доведи тук, в Катедрата. Трябва да поговоря с него. Лично и без свидетели. Без шума и суматохата, които ще настъпят, ако реша да го арестувам. Доведи го при мен, Лютиче. Това е всичко, което се иска от теб сега.