Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 116

— Гералт си тръгна — излъга спокойно бардът.

Дийкстра погледна магьосницата. Лютичето се напрегна в очакване на сондиращия мозъка импулс, но не почувства нищо. Филипа го гледаше с присвити очи, но по нищо не личеше да се опитва да провери с магия искреността му.

— Ще изчакам да се върне — въздъхна Дийкстра, правейки се, че е повярвал. — Работата, която имам с него, е важна, ще се наложи да променя плановете си и да го изчакам. Веднага щом се върне, го доведи. Колкото по-скоро, толкова по-добре. По-добре за мнозина.

— Сигурно няма да ми е лесно да убедя Гералт, че трябва да дойде тук — намръщи се Лютичето. — Той, представи си, изпитва необяснима антипатия към шпионите. Въпреки че сякаш разбира, че вашата работа е като всяка друга, той се гнуси от онези, които се занимават с нея. Патриотичните подбуди, казва той, са хубаво нещо, но с шпионската работа се залавят предимно завършените лъжци и последните…

— Достатъчно, достатъчно… — махна небрежно с ръка Дийкстра. — Без красноречие, моля, омръзна ми от красноречие. Просташко е някак.

— И аз така мисля — изсумтя трубадурът. — Но вещерът е простодушен, праволинеен в разсъжденията си добряк и не може да се мери с нас, обиграните в светските дела. Той просто не може да понася шпионите и аз знам, че няма да пожелае да разговаря с теб, а и дума не може да става да реши да помага на тайните служби. И не си го уловил с никакви кукички.

— Грешиш — каза шпионинът. — Уловил съм го. И то не само с една. Като начало е напълно достатъчно мелето в корабчето при Залива на габърите. Знаеш ли кои са били онези, които са се качили на борда? Съвсем не са били хора на Риенс.

— Нищо ново за мен — изрече спокойно поетът. — Сигурен съм, че са били няколко подлеци, каквито не липсват в темерийската стража. Риенс е разпитвал за вещера; изглежда, е обещал добри пари за сведения за него. Било е ясно, че вещерът му е много необходим. И ето че няколко пройдохи са се опитали да хванат Гералт, а после да го продадат на Риенс, като диктуват условията и изкопчат колкото пари успеят. Защото само за информацията биха получили малко или почти нищо.

— Поздравления за съобразителността. Ясна работа, ти не си вещерът, ти никога не би се хванал на такава въдица. Но нещата са много по-сложни, отколкото ти се струва. Работата е там, че моите колеги, хората от тайните служби на крал Фолтест, както се оказва, също се интересуват от господин Риенс. Те са разгадали плана на пройдохите, както ги нарече ти. И те са тези, които са се качили на кораба и са искали да хванат вещера. Може би като примамка за Риенс, а може би с друга цел. При Залива на габърите вещерът е убил темерийски агенти, Лютиче. Техният шеф е много, много ядосан. Та казваш, че Гералт е отпътувал? Надявам се, че не за Темерия. Може да не се върне оттам.