Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 102

Магистърът се дръпна от парапета възможно най-бързо — колкото му позволяваха багажът и вързопите.

— Чух плясък! — прошепна той, взирайки се в мъглата между островчетата. — Господин вещер! Чух…

— Спокойно. Освен плясъците се чува още скърцането на гребла в халките им. Това са митничарите от реданския бряг. Ще видите, сега ще се появят и ще настане такъв смут, какъвто не биха създали три, че даже и четири жагници.

Край тях претича Дървеницата. Изруга грозно, защото момчето с шапката с перо му се мотаеше в краката. Пътниците и търговците, страшно обезпокоени, ровеха в багажите си и се опитваха да скрият контрабандните стоки.

Скоро се чу чукването между борда и голяма лодка и на палубата на корабчето изскочиха четирима пъргави, ядосани и много шумни типове. Те веднага обградиха шкипера и започнаха да крещят страховито, опитвайки се усилено да си придадат важност, а после с ентусиазъм се прехвърлиха върху багажа на пътниците.

— Започнаха да преглеждат още преди да сме акостирали! — оплака се Дървеницата, докато се приближаваше до вещера и магистъра. — Това е противозаконно, нали? Та ние още не сме на реданска земя. Редания е на десния бряг, на половин миля оттук!

— Не — възрази магистърът. — Границата между Редания и Темерия преминава през средата на течението на Понтар.

— А как, мамка му, да се измери средата тук? Тук е Делтата! Островчетата и ръкавите постоянно си променят местоположението, фарватерът един ден е на едно място, на следващия ден — на друго. Наказание божие! Ей, пикльо, остави този прът, защото ще ти насиня задника! Благородна госпожо! Наглеждайте си детето! Наказание божие!

— Еверет! Остави това, ще се изцапаш!

— Какво има в този сандък? — крещяха митничарите. — Хей, развържи този възел! На кого е тази каручка? Има ли валута? Има ли валута, питам! Темерийски или нилфгардски пари?

— Ето така изглежда митническата война — изкоментира суматохата Линус Пит, като изражението му стана дълбокомислено. — Визимир принуди Новиград да въведе мито. Фолтест от Темерия отговори с въвеждането на абсолютно мито във Визима и Горс Велен. По този начин нанесе голям ущърб на реданските търговци, така че Визимир вдигна таксата за темерийски изделия. Защитава реданската икономика. Темерия е заляна с евтини стоки, произведени в нилфгардските манифактури. Затова митничарите са толкова усърдни. Ако през границата се прехвърлят свободно големи количества нилфгардски стоки, реданската икономика може да рухне. Редания няма манифактури, а занаятчиите няма да издържат на конкуренцията.

— Накратко казано — усмихна се Гералт, — Нилфгард чрез стоки и злато полека-лека завоюва това, което не е успяла със силата на оръжието. Темерия не се ли защитава? Фолтест не е ли блокирал южната граница?

— Как да го направи? Стоките минават през Махакам, през Бруге, през Верден, през Цидарис. Търговците се интересуват изключително от печалбата, а не от политиката. Ако крал Фолтест блокира границата, търговските гилдии ще вдигнат страшен шум…