Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 101

Анджей Сапковски

— Подигравате ли ми се?

— В никакъв случай. Наистина бих искал да запълня пропуските в образованието си.

— Хмм… Ако е наистина… Защо не. Тогава слушайте. Семейство Hyphydridae, влизащо в род Amphipoda, или Разнокраки, обхваща четири известни на науката вида. Два от тях живеят изключително в тропическите води. В нашата климатична област се среща, понастоящем доста рядко, само неголямата Hyphydra Longicauda, а също и достигащата малко по-големи размери Hyphydra Marginata. Биотопите на двата вида са застоялите или бавно течащи води. Това са наистина хищни видове, предпочитащи за храна топлокръвните същества… Искате ли да добавите нещо?

— Засега не. Слушам със затаен дъх.

— Да, хмм… В книгите се споменава също и подвидът — Pseudo Hyphydra, живеещ в блатата на Ангрен. Обаче наскоро ученият Бумблер от Алдерсберг доказа, че това е напълно самостоятелен вид от семейство Mordidae, или Гризобийци. Хранят се само с риби и дребни земноводни. Новото им наименование е Ichtyouorax Bumbleri.

— Това чудовище е извадило късмет — усмихна се вещерът. — За трети път го кръщават.

— Как така?

— Съществото, за което говорите, е жиритвата, която на Старата реч се нарича cinerea. И ако ученият Бумблер твърди, че се хранят само с риби, то може да се направи изводът, че той никога не се е къпал в езеро, в което живее жиритва. Но в едно нещо Бумблер е прав: че cinerea има толкова общо с жагницата, колкото аз с лисицата. И аз, и тя обичаме да си похапваме патешко.

— Каква cinerea? — възкликна магистърът. — Cinerea е митично същество! Наистина съм разочарован от невежеството ви. Наистина съм изумен…

— Знам — прекъсна го Гералт. — Губя много при близко запознанство. Въпреки това ще си позволя да коригирам на няколко места вашите теории, господин Пит. Да, жагниците винаги са живели в Делтата и продължават да живеят тук. Наистина, по някое време се е смятало, че са изчезнали. Защото те са се хранели с малки тюленчета…

— С малки морски свине — поправи го магистърът. — Не бъдете невежа. Не бъркайте тюлените с…

— … Хранели са се с морски свине, а морските свине били изтребени, защото приличат на тюлените. Източник са на същата кожа и мас като тюлените. По-късно били прокопани канали в горното течение на реката, били построени диги и прегради. Течението отслабнало, Делтата се затлачила и обрасла. А жагницата мутирала. Приспособила се.

— А?

— Хората възстановили хранителната й верига. Осигурили й други топлокръвни същества на мястото на морските свине. Започнали да превозват по Делтата овце, добитък, свине. Жагниците бързо съобразили, че всеки плуващ по реката сал, кораб или шлеп е един огромен съд с лакомства.

— А мутацията? Казахте нещо за мутация!

— Тази гадост — Гералт посочи зелената вода, — изглежда, устройва жагницата. Подпомага растежа й. Разправят, че тварта може да достигне такива размери, че без никакво усилие отмъква цяла крава от сал. А свалянето на човек от борда е направо дребна работа за нея. Особено от палубите на тези корабчета, които Компанията използва за превоз. Сам виждате колко дълбоко гази.