Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 100

Ученият го погледна накриво и стисна устни.

— Обаче със сигурност не беше вашата легендарна жагница! Казвали са ми, че вещерите са големи познавачи на някои редки видове. А вие не стига, че повтаряте слуховете и измишльотините, но отгоре на това се опитвате да ми се подигравате по просташки начин… Вие изобщо слушате ли ме?

— Мъглата не се вдига — изрече тихо Гералт.

— А?

— Вятърът е много слаб. Когато влезем в протока между островите, ще отслабне още повече. Ще бъде мъгливо чак до самия Новиград.

— Аз не пътувам до Новиград, а до Оксенфурт — обяви сухо Пит. — А мъглата? Нали не е чак толкова гъста, че да попречи на навигацията, как мислите?

Хлапакът с шапката с перото притича покрай тях и се наведе над парапета, опитвайки се да улови с пръчка някой от удрящите се в кораба плъхове. Гералт се приближи до него и му взе пръчката.

— Махай се оттук! И не се доближавай до парапета!

— Мааамооо!

— Еверет! Веднага ела тук!

Магистърът се изправи и погледна проницателно вещера.

— Вие, изглежда, наистина вярвате, че нещо ни заплашва?

— Господин Пит — каза Гералт колкото се може по-спокойно, — преди две седмици нещо е отвлякло двама души от палубата на един от корабите на Компанията. По време на мъгла. Не знам какво е това. Може да е вашата хифрида, или както там се казва. Може и да е кротушка. Но аз мисля, че е жагница.

Ученият се нацупи.

— Предположенията — заяви той — трябва да се опират на сериозна научна основа, а не на слухове и измишльотини. Нали ви казах — хифридата, както е научното наименование на жагницата, не се среща във водите на Делтата. Била е изтребена преди повече от половин век, между другото вследствие на дейността на подобните вам, готови да убият веднага всичко, което изглежда неприятно, без да помислят, без да проучат съществото, без да го изследват, без да се интересуват от екологичната ниша.

На Гералт за момент му се прииска да каже искрено какво мисли за жагницата и нейната екологична ниша, но размисли.

— Господин магистър — каза той спокойно. — Една от двете отвлечени от палубата личности е била млада бременна жена. Искала е да охлади във водата отеклите си крака. Теоретично нейното дете някой ден би могло да стане ректор на вашия университет. Какво ще кажете за този подход към екологията?

— Ненаучен, емоционален и субективен подход. Природата се ръководи от свои собствени закони и макар те да са жестоки и безкомпромисни, не бива да се коригират. Това е борба за съществуване! — Магистърът се наведе над парапета и се изплю във водата. — А унищожаването на видове, дори и хищнически, не може да се оправдае с нищо. Какво ще кажете?

— Ще кажа, че е опасно да се навеждате така над парапета. Наблизо може да има жагница. Искате ли да проверите на свой гръб как жагницата се бори за съществуване?

Линус Пит пусна парапета и бързо отскочи назад. Леко пребледня, но веднага си възвърна контрола върху себе си и отново прехапа устни.

— Сигурно знаете много за тези фантастични жагници, господин вещерю?

— Несъмнено по-малко от вас. Така че може ли да се възползвам от случая? Ще бъдете ли така добър, господин магистър, да ми разкажете това-онова за водните хищници? Ще ви послушам с удоволствие, така пътешествието ще върви по-леко.