Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 96
Шърли Бъзби
Ала в този прекрасен априлски ден бурните събития от последните седмици не вълнуваха Сабрина. След като преди шест години Брет се появи в живота й, нещастието сякаш преследваше дома им.
Сабрина си припомни бързото му заминаване — само час след развалянето на годежа — и как тогава се радваше, че няма да й се наложи да гледа лъжливата му, предателска физиономия. Ала скоро разбра, че се самозалъгваше. През изминалите шест години, винаги когато самотата заплашваше да я задуши, си казваше, че все пак щеше да е по-добре, ако се бе омъжила за него, вместо цял живот да копнее по неосъществимото.
Дните след прибързаното заминаване на Брет бяха най-страшните в живота й. След смъртта на майка си също беше страдала, но тогава поне е баща си се утешаваха взаимно. След развалянето на годежа Алехандро се почувства ужасно засегнат. Не можеше да разбере защо дъщеря му е променила така внезапно решението си. На няколко пъти Сабрина едва не разкри тайната на Констанца, но обещанието, което бе дала на по-възрастната от нея жена, запечатваше устата й.
Баща й не я упрекваше, но се държеше на разстояние и се изплъзваше при всеки опит за сдобряване. Две седмици след заминаването на Брет Бонита й каза направо:
— Не те разбирам, дете! Защо не помисли какво вършиш? Как можа да бъдеш толкова жестока?
Побесняла от гняв, Сабрина изсъска:
— Защо всички съжалявате само него? Защо мислите, че е било по моя вина? Никому ли не хрумна, че съм имала основателна причина да постъпя така?
— А имаше ли такава? — попита Бонита с малко по-мек тон. Кафявите очи гледаха мъдро и замислено.
— Вярвах, че имам.
Скоро животът пое обичайния си ход. Алехандро стана по-достъпен, любовта към дъщерята беше по-силна от разочарованието. След известно време можаха да възстановят поне част от старата хармония, макар че отношенията им никога не станаха като предишните.
Тогава Карлос донесе вестта за заминаването на Констанца и обясни, че щяла да живее в Испания. Не се знаело точно с кого… След като Карлос се сбогува, Сабрина се скри в павилиона и избухна в ядни, горчиви сълзи. Гневеше се на Брет и още повече на себе си, защото продължаваше да го обича. В продължение на десетина дни се мяташе между страха и радостта, защото й се струваше, че е забременяла. Ала скоро се убеди, че не е бременна, и със странна смесица от облекчение и тъга се зае да подреди, доколкото можеше, объркания си живот. Около пет седмици по-късно внезапно се появи Оли. Носеше писмо от Брет и каза, че изисквало незабавен отговор. Съдържанието беше кратко:
Ако очакваш дете, само кажи на Оли, че отговорът ти е „да“. Тогава ще се върна и незабавно ще се оженя за теб.
Тя разкъса писмото на мънички парченца и хладно заяви:
— Можеш да кажеш на шефа си, че отговорът е „не“!
Оли й разказа, че двамата е Брет наели квартира от другата страна на Сабин, защото шефът имал да урежда още нещо е нея или поне така му казал. Щели да потеглят веднага щом узнаел отговора й.
