Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 84

Брет изпъшка и се отдръпна.

— Още не — промълви дрезгаво той. — Искам да те любя цялата нощ, да те докосвам, да те вкусвам, да се изливам в теб, но ако не престанеш да ме милваш, ще останем разочаровани и двамата.

Дивата жажда в очите му накара Сабрина да потрепери. Тя обгърна е ръце врата му и му предложи устните си, но той прошепна:

— Искам да те гледам, да запечатам завинаги в съзнанието си спомена за тази нощ. — Свали ръцете й и се подпря на лакът, за да я съзерцава на лунната светлина. Това беше най-прекрасното женско тяло, което бе виждал някога. Очите му се насладиха на съвършените гърди и се плъзнаха към триъгълника от огненочервени къдрици между краката й. Нежно разтвори бедрата й и целуна меката плът. Сабрина извика и се опъна като струна, смаяна от силата на усещанията си. Устата му се придвижи към корема и кожата й запламтя като огън. Накрая устните им се срещнаха в жадна целувка.

Сабрина се притисна с все сили към него. Тялото й изгаряше от жажда, копнееше да се слее е неговото. Отговори на целувката му, възбудена като него.

Брет я изгледа изненадано. Погали гърдите й, усети твърдостта им и попита:

— Правилно ли те разбирам? Това ли е, на което се надявах?

Сабрина се изчерви, но посланието в очите й беше недвусмислено и Брет се засмя. Скоро отново останаха сами в света, съединени в екстаза ми взаимното отдаване, чак до мига на кулминацията.

После безмълвно станаха и изтичаха в езерото. Плуваха доволно рамо до рамо, а после се облякоха и се запътиха прегърнати към къщи.

Промъкнаха се в хасиендата като двама съзаклятници. Сабрина се кискаше, но Брет с целувки я накара да млъкне. Пусна я с неохота и погледна дълбоко в очите й. Гласът му прозвуча дрезгаво:

— Ще говоря с баща ти.

Сабрина кимна мълчаливо и се опита да се усмихне. Брет прокара пръст по напуканите й устни.

— А сега е по-добре да се прибереш в стаята си.

На устните й се появи дяволита усмивка, тя се надигна, целуна го нежно по бузата, после игриво плъзна пръсти по корема му. Той изстена и понечи да я прегърне, но тя се врътна и през смях изчезна в стаята си.

След като Сабрина си отиде, Брет постоя още малко в коридора. По устните му играеше замислена усмивка, зелените очи бяха изпълнени с нежност. Най-после и той се прибра в стаята си.

Сабрина се оказа девствена! Следователно твърденията на Карлос, че двамата са любовници, бяха нагла лъжа! Но това съвсем не означаваше, че и другото, което му каза, е било лъжа. Защо да не е вярно, че тя е избрала по-богатия от двамата?