Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 40

Дискусията за бандитите и за онова, което трябваше да се предприеме срещу тях, се проточи с часове. Брет слушаше внимателно, но се въздържа от каквито и да било коментари, докато двамата с Алехандро потеглиха към къщи.

— Откога имате проблеми с разбойниците?

Алехандро направи гримаса.

— В нашата област отдавна се навъртат бандити, но от четири или пет месеца нападенията зачестиха. Изглежда, знаят къде точно да ударят. Сеньор Риос току-що се беше върнал от Ню Орлиънс, където бе продал много коне, и още същата вечер хасиендата беше нападната и семейството убито. Карлос ги посетил следобеда и бедният Риос изразил радостта си, че е успял да пренесе златото до дома. — Алехандро поклати тъжно глава. — Каква трагедия! Такива добри хора! Сега са мъртви, а домът им ограбен и опожарен.

— За първи път ли се извършва убийство?

— Да. По-рано бяха само грабежи, нямаше дори ранени. Това ме тревожи най-много. Мошениците стават все по-безсрамни.

— А твоята хасиенда? Сабрина сигурна ли е там? — попита мрачно Брет.

Алехандро се усмихна. Май опитите за сватовство не бяха съвсем напразни.

— Хасиендата се охранява добре. Още преди седмици въоръжих вакеросите и им дадох указания да се оглеждат за чужди хора. Що се отнася до дъщеря ми — с нея нищо не може да се случи, стига да се откаже да препуска като бясна — и то сама!

— Докато съм тук, ще се погрижа това никога повече да не се случва! — заяви сериозно Брет.

Алехандро се усмихна доволно.

— Ти каза, че бандитите сигурно знаят къде могат да намерят плячка — продължи Брет. — Какво имаш предвид?

— Никога не правят грешки. Жертвите им винаги са богати хора, а нападенията се извършват само когато в къщите има големи суми в наличност.

Изразът на Брет се помрачи. Съмнението, което го гризеше цяла вечер, се превърна в сигурност.

— Появявали ли са се скоро чужди хора?

— Не повече от обичайното. Живеем в гранична област и постоянно минават непознати, но никой не се е държал подозрително.

— Тогава бандитите са хора, които познавате и на които се доверявате. Няма друг извод — заяви без заобикалки Брет.

Алехандро беше ужасен.

— Невъзможно! Не познавам човек, който би извършил такова нещо. Нали видя колко потресени бяха тази вечер. Всички искат убийците да бъдат заловени и наказани.

Брет вдигна скептично вежди.

— Съмнявам се. И съм готов да се обзаложа на каквото поискаш, че когато ги хванем, ще се окаже, че някои от бандитите лично са присъствали на тазвечерното събрание.

Скоро стигнаха в хасиендата и Алехандро веднага отиде да си легне. Брет искаше да обмисли всичко още веднъж, запали пура и се заразхожда из празния двор.

Карлос де Ла Вега го смущаваше. Не можеше да си спомни къде беше виждал вече този мъж. Ала честно погледнато, той го интересуваше само защото твърдеше, че Сабрина му е годеница. Ядосан, угаси пурата си. Това момиче постоянно му се въртеше в главата. А вкусът на устата й, когато я целуна…