Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 141

Тя уморено разтърка чело. Толкова ли съм оглупяла от любов, та приемам за чиста монета всяка дума, която го оневинява? Боже мой, колко съм объркана! Сигурна съм само в едно: вече никога няма да имам доверие на Карлос. Обичам Брет Дейнджърмънд и ще се омъжа за него само след три седмици. Сега просто нямам сили да мисля повече…

След това заспа дълбоко и здраво и се събуди едва следобед. Полежа още известно време, докато сетивата й уловиха шумове и миризми. В края на леглото бе поставена табла със закуска. Ако се съди по аромата на кафето, беше току-що донесена. Вдигна очи към вратата на будоара и забеляза, че ваната е приготвена и Лупе я пълни с гореща вода.

Замаяна от съня, Сабрина седна, наля си чаша кафе и извика:

— Добро утро, Лупе! Как си днес?

— Утро? — Лупе влезе усмихната. — Четири часът следобед е, сеньорита! Щях да ви оставя да спите още, но сеньор Брет каза, че е време да ставате. Поканил е няколко приятели да вдигнат тост за предстоящата сватба. — После, пренебрегвайки всичко, на което я бяха учили, се втурна и прегърна Сабрина. — О, сеньорита, Оли й аз се радваме толкова много за вас! Прекрасно е да се омъжите за сеньор Брет!

Сабрина се зарадва на благопожеланията на Лупе, но не можа да преодолее безпокойството си. Защо Брет бързаше? Толкова неща ги разделяха, непознати и неизказани. Само да знаеше истината за миналото му, само да можеше да бъде сигурна в любовта му!

Ала сега нямаше време за размишления. Тя благодари на Лупе, а след като се изкъпа и облече в рокля от златиста коприна, украсена с дантела в кехлибарен цвят и къси буфан-ръкави, започна отново да гледа на бъдещето откъм по-хубавата му страна.

Очите й сияеха, бузите й бяха леко зачервени, докато слизаше по стълбите. Модерната златиста рокля подчертаваше огненочервената коса, нападала в немирни къдрици по челото и тила й, макар че бе прибрана в елегантен кок. Беше неописуемо красива.

Брет я видя пръв и затаи дъх. Сърцето му преля от любов. Тази прекрасна жена беше негова годеница и само това имаше значение сега, независимо с какви непочтени средства бе постигнал целта си. В любовта и на война е позволено всичко.

След като на разсъмване напусна стаята на Сабрина, той разви трескава дейност. Поговори със свещеника, поръча съобщението и определи датата на сватбата. А за вечерта уреди малко празненство, на което да обяви годежа със Сабрина, за да бъде всичко според етикета. Размисли малко и се намръщи. Разбира се, Франсиска и Карлос щяха да създават проблеми, но срещу това нищо не можеше да се направи. Повечето хора щяха да припишат тази неприязън на озлоблението, и то не без основание, каза си с усмивка той, като се сети за сблъсъка с Франсиска тази сутрин. Тъкмо се бе върнал от църквата, когато тя влезе с вирнат нос в библиотеката. Беше изненадан да я види все още с вечерната рокля, но след минута всичко се изясни. Франсиска се изправи пред него с цялата си надменност и заяви: