Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 139

Сърцето на Сабрина лудо заблъска в гърдите й и тя го изгледа смаяно.

— Да се оженим? — изтръгна се шепнешком от устните й.

Нефритенозелените очи се присвиха.

— Да. Ще се оженим.

И в най-смелите си мечти не беше се надявала на това. Търсеше, копнееше, ала никога не можеше да си го представи. Все пак, Брет дори сега не споменаваше за любов?

Сабрина затвори за миг очи. Милостиви Боже, как да постъпи? Опита се да спечели време, за да проумее мотивите му и прошепна:

— Защо?

Развеселена усмивка грейна по лицето му. Той се приближи до леглото и нежно я погали по бузата.

— И още питаш — след нощ като тази?

Не беше точно това, което й се искаше да чуе, но въпреки това беше доволна. Той я желаеше и не го криеше, а тази страст можеше да се превърне в мощно оръжие. Той ще ме обикне, закле се яростно тя. Един ден ще ме обича точно толкова, колкото сега желае тялото ми. Но дотогава…

Ироничният глас на Брет прекъсна мислите й.

— Не съм и очаквал, че ще ми се хвърлиш на врата от радост, но не предполагах, че представата да се омъжиш за мен ще те уплаши. — Той повдигна брадичката й и я погледна в очите. — Преди шест години беше готова да се омъжиш за мен. Защо сега се колебаеш?

— Забрави ли, че развалих годежа? — прошепна смутено тя.

Лицето му помрачня, пръстите му се впиха в нежната плът.

— Нищо не съм забравил — изсъска внезапно той. — Отлично помня, че не можа да решиш моето богатство ли е по-голямо или онова на Карлос. Помня и как ме отблъсна, като помисли, че съм разорен.

Очите на Сабрина се разшириха, ала Брет не обърна внимание на изненадата й и продължи:

— Сега това няма никакво значение. Важното е, че баща ти те повери на мен, и най-добрият начин да се отърва от това досадно задължение е да те направя своя жена. Алехандро е имал предвид точно това и… — Гласът му стана твърд. — Така ще бъде.

Сабрина понечи да каже нещо, но Брет не й остави да проговори.

— Какво избираш: женитба или да живееш като моя метреса?

Сабрина загуби ума и дума. Дали да го зашлеви с все сила през лицето или да му изреве „Да!“, преди да се е разколебал? Трябваше й време, за да премисли станалото. През последните двадесет и четири часа се случиха прекалено много неща. Но Брет очевидно не искаше да чака. Кехлибарено-златистите очи на жената засвяткаха от гняв.

Брет го забеляза и подигравателно вдигна вежди.

— Е? Ще получа ли отговор или се готвиш да ми направиш сцена?

Сабрина се задушаваше от гняв. Сви ръце в юмруци и изкрещя:

— Ще си получиш отговора, арогантен звяр такъв! Но те предупреждавам — ще имаш ужасна съпруга! Ще съжаляваш, че така ме притисна до стената, кълна ти се!

Камък му падна от сърцето, ала се помъчи да прикрие облекчението си и се засмя.

— Заплахи ли, скъпа? След като е толкова любов прие предложението ми! Нали все пак го ирис? — Лекомисленият тон му струваше големи усилия, но ме биваше да показва колко държи на нея.

В яда си Сабрина забрави, че е гола, скочи от леглото и се изпъчи пред него.

— Проклятие! Да, отговорът е да!

Погледите им се срещнаха и гневът й в миг се изпари, защото отново зърна онзи израз в нефритенозелените очи, който я изпълни с необуздана радост от предстоящата женитба. Но само за миг. После погледът му жадно се плъзна по тялото й.