Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 143

Едно почукване по вратата го върна в действителността, а през останалата част от деня не му остана време за размишления. Ала сега, когато Сабрина застана пред него, съмненията се върнаха. Дали не се държеше като идиот? Беше ли лудост да се надява, че тя изпитва нещо към него? Едва устоя на изкушението да я притегли към себе си и да я моли да го обича. Вместо това пое ръката й и учтиво я целуна.

— Ти си прелестна, мила моя — промълви тихо и му се прииска да беше казал нещо по-малко банално, ала днес бързият му иначе език изневеряваше.

Сабрина отговори на поздрава му с разтуптяно сърце. Щом се озова близо до него, в душата й пропълзя боязън и не можа да проумее как само преди няколко часа беше лежала гола в прегръдките му и беше опознала магията да му принадлежи.

Тази вечер Брет беше много елегантен. Непокорните гъсти къдрици блестяха, брокатеният жакет в черно и златно седеше като излят на широките му плещи, а черните сатенени панталони се опъваха върху мускулестите, добре оформени крака. Но онова, което накара сърцето й да забие по-бързо, беше изразът в нефритенозелените очи — изразът, който й вдъхна надежда и предизвика лъчезарната й усмивка.

Брет беше заслепен от тази усмивка и в миг забрави всички съмнения.

— Възнамерявах преди сватбата да се държа като благоприличен годеник, но ако продължаваш да се усмихваш така, не знам дали ще устоя на прелестите ти…

Сабрина засия още повече и закачливо прошепна:

— А трябва ли да го правиш?

Брет отметна глава назад и се засмя.

— Вещица! — промълви одобрително той, после лицето му стана сериозно. — Сабрина, тази сутрин трябваше да помоля леля ти да напусне къщата ми. Надявам се, разбираш, че бях принуден да го сторя… при дадените обстоятелства.

Усмивката й угасна и тя се взря любопитно в лицето му. Новината не я изненада особено. Всъщност се радваше, че няма да има нужда да слуша постоянно злобните забележки на леля си.

— Каза ли й за женитбата ни? — попита тихо тя. Брет кимна.

— Много ли се ядоса?

Брет вдигна рамене.

— Да речем, че сега ме обича още по-малко от преди.

Сабрина направи гримаса. Не понасяше неразбирателствата и много й се искаше леля й още от самото начало да се бе държала малко по-миролюбиво с Брет. Той побърза да я увери, че може да вижда леля си по всяко време, но не спомени нито дума за Карлос, което беше добре дошло за нея.