Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 142

— Междувременно сигурно сте разбрали, че Карлос и Сабрина избягаха заедно. И положително сте забелязали, че аз също не прекарах нощта тук. Почаках да се успокоите малко след тази новина, преди да се върна в къщата ви.

Когато Брет не реагира, Франсиска запита възмутено:

— Не ви ли вълнува, че синът ми е избягал с вашата повереница? Че скоро ще се оженят и вие ще трябва да се махате от тази къща?

Брет успя някак си да се овладее и не показа колко бе разгневен. Но скоро облекчението взе връх. Ето какво е възнамерявал да извърши синът й! Но дали със съгласието на Сабрина? Невъзможно! Тя се прибра у дома си, а и Оли беше неотлъчно до нея. Сигурно имаше куп недостатъци, но положително не беше глупава. Не можеше да не знае, че Оли ще осуети бягството й. Едва сега му стана ясно какво бе видял вчера, когато отвори вратата и Сабрина и Карлос застанаха пред него. И двамата не бяха на себе си, особено Карлос… Дали защото Сабрина му бе отказала? Тържествуваща усмивка се появи на устните му. Карлос очевидно бе претърпял крах. Обърна се към Франсиска и почти покровителствено я попита:

— Как ви хрумна мисълта, че ще напусна своя дом и ще ви го предоставя?

— Защото ни принадлежи! Вие сте го купили и обзавели с парите на Сабрина — отговори Франсиска, убедена в победата си.

С подигравателно искрящи очи Брет заяви:

— Сеньора, след като поговорите със сина си, ще установите, че сте се заблудили. Що се отнася до моята повереница, Сабрина спи в стаята си, а когато се събуди, ще отпразнуваме годежа си. Разбира се, като най-близки роднини, вие и синът ви сте поканени на тържеството, но при дадените обстоятелства не бих ви упрекнал, ако откажете.

Франсиска беше вън от себе си от гняв, още повече когато той й заяви, че повече не бива да остава в дома му. С мъка успя да се овладее. Изправи високомерно глава и прошумоля навън с колосаните си поли. Само след час изпрати хора да приберат всичките й вещи.

След излизането на Франсиска Брет дълго седя замислен зад писалището си, питайки се дали не е бил сляп. Наистина ли Сабрина не знаеше нищо за плана на Карлос? Инстинктът му подсказваше, че тя е невинна. Вярата в нея отслаби мъката му, но скоро се сети, че все още няма доказателства за липсата на алчност. През седмиците след идването си в Ню Орлиънс тя имаше достатъчно възможности да се убеди, че преди шест години се е излъгала по отношение на богатството му, и сега вероятно се опитваше да поправи стореното.

Ала след последната нощ Брет не вярваше дори и в това — не искаше да вярва. Тя беше толкова топла, толкова сладка и всеотдайна в прегръдките му. Нима можеше едновременно с това да е студенокръвна и пресметлива? Можеше да се закълне, че никой друг мъж не я беше докосвал преди — и че Карлос пак го излъга.

Карлос явно лъжеше по навик и внезапно Брет си припомни колко изненадана беше Сабрина, когато тази сутрин я обвини, че го е пренебрегнала заради загубата на богатството му. Може би го е напуснала по друга причина? Да не би да ги е разделила поредната лъжа на братовчед й? Карлос познаваше Сабрина от рождение, ползваше се с доверието й и за него беше просто да предизвика съмнение и да посее раздор там, където не би трябвало да го има. Брет се вцепени, заслепен сякаш от небесно видение. Нима цялата му мъка е била напразно! Нямаше ли откровеният разговор преди шест години да му спести ужасната болка? Това беше опияняваща мисъл и трябваше да напрегне всичките си сили, за да не хукне нагоре по стълбите и да се разбере веднъж завинаги със Сабрина. Вродената му предпазливост го възпря. Помнеше страданията на баща си и знаеше колко опасно, почти смъртоносно беше да се обича невярна жена. Не, Сабрина не беше такава, инстинктът му го подсказваше и въпреки това един вътрешен глас го предупреждаваше да бъде предпазлив. Имаше неща, които не можеха да се обяснят с лъжите на Карлос. Особено сцената в павилиона, когато Сабрина лежеше в прегръдките на братовчед си…