Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 138

Малко преди разсъмване Брет се подпря на лакът, вгледа се в изтощеното й лице и тихо прокле годините, в които си беше отказвал удовлетворението, изпитано тази нощ. Никога вече! — каза си решително той. — Няма да я оставя да си отиде пак. Тя е моя!

Сабрина се протегна, усети пронизващия му поглед, отвори бързо очи и в продължение на кратък, омайващ миг отново улови онзи израз по лицето му. Но Брет бързо го прикри, толкова бързо, та тя помисли, че е сънувала. Изведнъж я обзе свян. Внезапно осъзна, че лежи гола върху измачканата тигрова кожа. Засрами се от нещата, които той беше правил е нея и тя с него… и пленително се изчерви.

Брет видя руменината, заляла страните й, и се усмихна.

— Ти се изчервяваш, скъпа? Къде остана тигровата лилия, която сподели леглото ми? Дивата тигрица, която непрекъснато ме молеше да я обладавам?

Сабрина се изчерви още повече, очите й светнаха разсърдено и тя напразно задърпа кожата, за да покрие голотата си. Брет се засмя и нежно целуна гневно извитите устни.

— Спокойно, не искам да те ядосвам. — Лицето му се промени и той смръщи чело. — Ще се погрижа да се събудиш в собственото си легло. Иначе какво ще си помисли прислугата?

Объркана и несигурна, тя проследи с очи как той стана и нахлузи панталона си. После Брет вдигна от пода разкъсаната й рокля и бельото и небрежно й ги подхвърли. И преди тя да успее да реагира, я вдигна в силните си ръце заедно с кожата и я изнесе от спалнята.

Сабрина съжали, че така рязко я върнаха в действителността. Зарита с крака и изсъска:

— Къде ме водиш?

— Там, където трябваше да бъдеш през цялата нощ отговори сериозно Брет и блъсна двукрилата врата към коридора. — В собственото ти легло.

Сабрина се почувства засегната от думите му. Нима той съжаляваше за случилото се през нощта? Нима само бе сънувала израза по лицето му, който бе събудил толкова сладки надежди в сърцето й? Брет отвори вратата към покоите й, тръгна право към спалнята и я положи на леглото. После рязко издърпа тигровата кожа изпод нея и дрехите й се разпиляха. Усмихна се, като забеляза напразните опити на Сабрина да прикрие с тях голотата си.

Разгневена и объркана, с опасно святкащи кехлибарени очи, тя седна, притисна остатъците от разкъсаната рокля до гърдите си и изфуча:

— Какво си въобразяваш! — Не беше предполагала какво ще донесе утрото, дори не бе мислила за настъпването му, но това беше върхът! Той се отнасяше с нея като е брашнян чувал!

Брет опря ръце на кръста си и усмивката му стана още по-широка.

— Нямах друг избор, мадам. Иначе трябваше да те любя още веднъж.

— О! — промълви тихо Сабрина, едновременно засрамена и зарадвана. Не можа да го погледне, сведе още по-ниско очи и попита: — След тази нощ… След всичко, което стана… — Спря, набра смелост и продължи: — Вчера ми заяви, че уговорките вече не важат. Какво ще стане сега?

Усмивката му изчезна, лицето му стана твърдо и сериозно.

— Ще се оженим.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА