Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 137

Никога не беше изпитвала подобно удоволствие, такова невероятно удовлетворение. Остана неподвижна няколко секунди, цялото й същество изпълнено със спомена за невероятното изживяване. Чувстваше се безтегловна и така изчерпана, че не можеше дори да задържи очите си отворени. Ала когато усети Брет да се плъзга нагоре по тялото й, пулсът й отново се ускори. Той се подпря на лакът, дълго я гледа, после с тих, доволен стон мушна коляното си между бедрата й. Очите му блестяха трескаво, гласът му пресекваше от желание:

— Този път ще го изживеем заедно. Този път ще гледам лицето ти…

Прокара пръсти между бедрата й и за свое учудване Сабрина усети как страстта отново се събуди. Тялото й веднага реагира на милувката му. Тя обгърна с две ръце раменете му, очите й потърсиха неговите с нежна отдаденост. Брет не можеше да се сдържа повече. Твърде дълго бе отлагал този миг, но сега не искаше да чака дори секунда. Със сладостна въздишка разтвори бедрата й и проникна в топлата, мека утроба. Беше толкова тясна, гладка и гореща, че дъхът му секна. Спря се от страх да не се излее веднага в нея. Тялото му се изви болезнено. Най-сетне успя да се овладее, ала дишането му остана неравно, очите му се притвориха, замайващи вълни на наслада го пробождаха при всяко нейно движение.

Колко прекрасно беше да лежи в прегръдките й! Искаше да продължи мига да безкрай, не искаше в този топъл, прекрасен рай, който бяха създали, да нахлуят реалността, недоверието и омразата. Ритъмът се ускори, тласъците ставаха все по-мощни. Тялото на Сабрина пареше като огън под неговото, ръцете й все по-силно се впиваха в широките му рамене.

Сабрина отговаряше на всеки тласък, тялото й се надигаше срещу неговото, дългите й крака обхванаха хълбоците му, завладяха го така, както той нея. За свое учудване, тя изпита повторно тръпнещата наслада, която възвестяваше кулминацията, и тялото й се изви, разтърсено от първата мощна вълна.

Брет усети реакцията й, отвори очи, погледна я и тихо настоя:

— Погледни ме, Сабрина! Погледни ме и позволи да видя насладата ти…

Безпомощна, тя се подчини на заповедта му и кехлибарено-златистите очи проблеснаха, замъглени от страст. Черната коса на мъжа бе нападала в безредие по челото, нефритенозелените очи блещукаха е тъмен огън и беше странно възбуждащо да се наблюдава лицето му, което отразяваше усилието да забави още малко освобождаването.

Сабрина не можеше повече да се сдържа. Огненият меч на насладата прониза утробата й, тя изстена и тялото й се надигна срещу неговото. Нищо не остана скрито за проницателните му очи. Зениците й се разшириха, когато реки от наслада заляха тялото й и лицето й се отпусна.

Този израз беше и неговият край. Брет спря за миг мощните тласъци и скри лице във врата й. Екстазът завладя мъжкото тяло. Той изстена, изля се с последен тласък в утробата й и падна върху й.

Дълго останаха да лежат прегърнати. Никой не искаше да наруши сладката магия. После още много часове не продумаха, телата им казваха думите, които никой не смееше да произнесе на глас, отново и отново търсеха и намираха невероятната радост, която доставя притежанието на любимия.