Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 135

Той дишаше тежко, но гласът му прозвуча развеселено, когато легна до нея и промърмори:

— Следващия път ще се погрижа леглото да не е толкова далеч…

А после устата му се притисна настойчиво към нейната и светът наоколо бе забравен. Останаха само те двамата. Сабрина отговори на целувката му и всяка съпротива се разпадна.

Нямаше нищо по-сладостно от тази дълга целувка. Умелите му устни се плъзгаха е нежност по нейните, търсеха вътрешната й топлина и сладост. Милувките му бяха бавни и внимателни, тъй като беше чакал много дълго този миг и искаше да му се наслади докрай. Пръстите му галеха с наслада косата й, развързаха сребърната мрежа, която поддържаше кока, и разпръснаха копринените кичури по възглавниците. Сабрина не можа да се сдържи, въздъхна блажено и плъзна ръце по твърдите му гърди. После обгърна раменете му, за да усети допира на твърдата мъжка плът. Зарови пръсти в тъмната коса и тялото й още по-плътно се притисна към неговото.

Внезапно ръцете му се откъснаха от косите й и се плъзнаха надолу. Помилваха меката шия, после нетърпеливо издърпаха зелената рокля и оголиха гърдите и гъвкавата талия. Сабрина забрави всичко около себе си.

Докосването до гърдите й я накара да потрепери, болезненият огън в слабините й се разгаряше все по-силно. Палецът обикаляше възбуждащо около зърното и я подлудяваше от желание. Тя също трябваше да го помилва, затова нетърпеливо повдигна ризата му и изстена от удоволствие, когато той й помогна да я свали. Пръстите й започнаха да изследват опънатия гръб, широките плещи, окосмените мускулести гърди. После закръжиха около зърната на гърдите му, имитирайки неговото движение, на което Брет реагира съвсем неочаквано.

Захапа долната й устна със зъби и прошепна:

— Не! Моля ти се, недей! Луд съм по теб и толкова дълго съм те чакал, че ако продължиш така, няма да мога да се удържа.

Тя също бе чакала твърде дълго и не искаше да спре.

— Аз също те желая. Искам да те усещам.

Думите й бяха по-силни от всеки афродизиак. Брет простена и потърси устата й. Целувката отне и последните остатъци от разум в главата й. А когато устата му се откъсна от нейната и остави огнена диря по гърдите й, Сабрина потрепери от глава до пети. Усети устните му, топли и влажни, върху гърдите си и се надигна срещу него. Ръцете й се движеха безспир по тъмната глава, сведена над гърдите й, обзе я вълна от нежност. Обичам го толкова много, мислеше безпомощно тя. Толкова много!

Когато малко след това Брет повдигна глава, тя изстена тихо в знак на протест. Не искаше той да прекъсне тези опияняващи усещания. Ръцете му нетърпеливо посегнаха към кръста й, роклята се скъса с тихо пращене и тя остана гола под него.

За миг в спалнята се възцари тишина, после Брет прошепна задавено:

— Велики Боже. Ти си прекрасна! Споменът не може да се сравнява с действителността.