Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 131

Затова промълви с изискана учтивост:

— Колко мило, че сте ни чакали. Щяхме да се приберем много по-рано в къщи, но загубихме едно колело и това ни задържа. — Той се насили да се усмихне. — За щастие каретата на Фурние беше непосредствено след нас и сеньорът ни предложи гостоприемството си.

Брет го изгледа убийствено, после бързо отмести очи към Оли. Прислужникът кимна и Карлос ядно се изчерви, че грингото така открито не му се доверяваше и оставяше един слуга да потвърди обяснението му. Как му се щеше да го удари през лицето, ала трябваше да изчезне оттук по възможност без много шум. Задоволи се с едно саркастично:

— Както виждате, казах истината.

— Този път — отговори тихо Брет. Посочи с пръст Сабрина и заповяда: — Влизай вътре! И ме почакай във фоайето. Ще си поговорим, след като се справя с братовчед ти.

Позата му беше толкова заплашителна, че Сабрина се подчини мълчаливо. Влезе в къщата и той затвори вратата след нея. Как ли щеше да се държи с Карлос? И, о Боже, как ли щеше да разговаря после с нея? Не бе извършила нищо лошо и бе готова да намрази Карлос, но Брет явно виждаше нещата в съвсем друга светлина. Разбира се, не можеше да знае какво изпитваше в момента към братовчед си…

Двамата мъже продължаваха да стоят един срещу друг. Карлос заговори пръв:

— Е, след като Сабрина се прибра жива и здрава в къщи, аз ще се сбогувам.

Брет кимна.

— Надявам се да сте се насладили особено на тази вечер, сеньор да Ла Вега, защото днес беше последната ви среща със Сабрина. — Нефритенозелените очи искряха. — Няма да ви отказвам да се виждате е майка си, но помнете едно: Сабрина е моя подопечна и аз няма да търпя мъже като вас, лъжци и самохвалковци, да й досаждат.

Брет нарочно говореше толкова грубо, надявайки се, че Карлос ще приеме предизвикателството и ще го нападне.

Но Карлос не реагира.

— Разбирам ви добре, гринго. Но не забравяйте, че познавам Сабрина от дете. Не можете насила да изтръгнете от сърцето й привързаността и лоялността към най-близкия й човек. Може би тогава излъгах за връзката си с нея. Но нима не разбирате, че през всичките тези години аз успях да си взема своето? И то беше Сабрина — гола и покорна в обятията ми! Може да сте събудили страстта й, но през изминалите години тя научи от мен толкова неща за физическата любов, колкото вие никога не бихте могли да й дадете. Нека е под ваша опека, но сърцето и тялото й принадлежат на мен!

Кръвта нахлу в главата на Брет и той се втурна надолу по стълбите е едничката мисъл да запуши веднъж завинаги тази отвратителна уста. Лъжи! Лъжи! — кънтеше в главата му. Ала другото, циничното му „аз“, не се изненада особено от думите на испанеца. Едно обаче беше сигурно: трябваше да накара този тип да млъкне.