Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 132

Брет се нахвърли върху Карлос с такава сила, че Оли се сви от ужас, но не направи никакъв опит да се намеси. Пиян и сляп от гняв, шефът можеше да се справи с двама като този испанец.

Както винаги, Оли излезе прав. Двата железни юмрука на Брет улучиха безпогрешно и лицето на Карлос пострада доста тежко. Той също успя да нанесе един или два удара, но Брет изобщо не ги усети.

Карлос отчаяно търсеше изход. Трябваше да спаси честта си и да даде урок на този гринго. Издърпа от джоба ножа, който носеше винаги у себе си, отстъпи назад и ядно процеди:

— Само още една крачка, гринго, и ще те разпоря!

Брет се спря.

— Нима вярвате, че е това можете да ме спрете?

Карлос кимна, черните му очи бляскаха решително.

Толкова му се искаше да промуши противника си! Внезапно осъзна колко изгодно би било да го премахне от пътя си завинаги. Със смъртта му щеше да свърши и настойничеството. А без настойник Сабрина оставаше в негова власт. Изсмя се и предизвикателно изкрещя:

— Може да сте умел с юмруците, гринго, но жената все още ми принадлежи! Как ще ми попречите да си я взема? Този път не лъжа, като ви казвам, че скоро ще се оженя за нея!

Двамата мъже предпазливо обикаляха в кръг. Оли нервно опипваше пистолета във вътрешния си джоб. Трябваше ли да прекъсне схватката? Боят с юмруци беше едно, но шефът беше невъоръжен, а онзи го заплашваше с нож!

Не стана нужда да взема решение, защото ръката на Брет внезапно се стрелна напред като лъвска лапа и сграбчи китката на противника му. Изви я, докато Карлос с болезнен вик изпусна ножа. Брет го блъсна в уличната кал и ядно изсъска:

— Следващия път ще ви убия, сеньор! И само да ви видя в близост до Сабрина, ще се погрижа смъртта ви да бъде бавна и мъчителна.

Карлос се надигна и направи опит да избърше лепкавата кал от елегантните си вечерни панталони. Гласът му се задавяше от гняв:

— Тази вечер спечелихте, гринго, но битката още не е приключила.

Брет вдигна рамене, тъмнозелените очи бяха твърди и студени.

— Приключила е, що се отнася до брачните ви намерения към Сабрина.

Карлос трябваше да се задоволи е един убийствен поглед, обърна се и се отдалечи със сковани крачки. Брет се загледа след него със странна смесица от гняв и примирение. Сви ръце в юмруци и му се дощя да върне испанеца, за да го напердаши както трябва. Но частта от мозъка, която все още действаше, му повтаряше, че не бива да бъде толкова глупав. Защо да рискува живота си за тази алчна и жалка червенокоса мръсница? При тази мисъл цялата насъбрана в сърцето му ярост се насочи към Сабрина. Обърна се с подчертано приятелски тон към Оли, макар да знаеше, че не може да го излъже:

— Желая ти лека нощ. Утре ще говорим. — Тръгна нагоре по стълбите и добави: — Първо ще обсъдя въпроса с моята повереница.

Оли замислено го проследи как изчезна в къщата и промърмори:

— Не бих искал сега да съм на мястото на мис Сабрина, даже ако ми предложат всички съкровища на Индия…

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

Беше достатъчен един поглед към лицето на Брет и Сабрина също пожела да потъне вдън земя. Дори не почувства облекчение, че го вижда жив и здрав. Очевидно сблъсъкът с Карлос не беше завършил добре и тя сърдито се запита какви ли лъжи е изтърсил този път братовчед й. Беше се надявала да мине без бой, но Брет имаше размазана кръв в ъгъла на устата, а кокалчетата му бяха разранени. Сабрина усети парещо желание да го прегърне, да го утеши, но в същия миг проумя, че той няма да го допусне.