Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 129

По пътя реши да използва възможността и зададе въпроса, който вече цяла седмица не й даваше мира:

— Кога и защо си излъгал Брет?

Отначало Карлос се изненада, но после се сети какво имаше предвид братовчедка му и побесня от гняв. Ужасно му се искаше да я зашлеви през лицето и да я нарече уличница, както заслужаваше. Той само излъга грингото, твърдейки, че е любовник на Сабрина, а врагът му беше използвал единствената възможност да се убеди в противното…

За щастие Сабрина не можа да види лицето му. Иначе най-лошите й подозрения щяха моментално да се потвърдят. Ала инстинктивно почувства яростта му и съжали, че испанският нож, подарък от баща й, не беше с нея.

Най-сетне Карлос заговори и в гласа му прозвуча презрение:

— Защо не попиташ грингото? Той с радост ще ме очерни пред теб.

Сабрина прехапа устни и призна:

— Вече го направих, но той не ми даде отговор.

— Тогава продължавай да гадаеш!

Но тя не се отказа.

— Брет твърди, че си му сервирал непростими лъжи, когато бил на гости у нас. Вярно ли е?

Карлос се задъхваше от гняв. Вече му беше все едно. И без това Сабрина скоро щеше да опознае истинското му лице. Сграбчи я брутално за китката и изсъска в лицето й:

— Да! Излъгах грингото! Казах му, че си моя любовница. — С такава сила дръпна ръката й, че тя едва не се строполи на пода. — Но има и още нещо, сладка братовчедке! Има само една възможност Дейнджърмънд да е открил, че съм излъгал. Само една! Мръсница!

Сабрина беше извън себе си от гняв и цялата трепереше. Дори не усети бруталния натиск върху ръката си.

Той беше излъгал, беше насъскал Брет срещу нея, а сега имаше наглостта да я обвинява!

Надигна се и с всички сили го удари по лицето.

Бузите на Карлос пламнаха. Сабрина не беше някое крехко момиченце. Едва не се забрави, готов да я стисне за тънката шийка. Но се овладя, пое дълбоко въздух и се засмя.

— А аз през цялото време те мислех за непорочна девица! Търпях! Ухажвах те внимателно, за да спечеля отново доверието ти. А ти си била само зарязаната любовница на някакъв гринго…

Сабрина осъзна в какво опасно положение е попаднала, но не можа да се овладее.

— Пусни ме, Карлос! Пусни ме или ще ти издера очите!

Грубата мъжка уста се сведе безмилостно върху нейната. Сабрина се противеше е всички сили, но напразно. Карлос я притисна във възглавниците на каретата и изви безмилостно китката й. Пламнала от гняв и отвращение, тя оскуба със свободната си ръка косата му и с все сила дръпна главата му назад, за да го отдалечи от себе си.

Карлос извика от болка и се опита да хване ръката й, но Сабрина бе подготвена за това и светкавично го удари с юмрук по брадата. Главата му отхвръкна назад и той пусна китката й. Дишайки тежко, двамата седнаха един срещу друг. В същия миг каретата навлезе в завоя и колелото падна.

Превозното средство се олюля, подскочи и спря. Чуха се възбудени гласове и секунди по-късно вратата рязко се отвори.

Сабрина едва не изплака от облекчение, когато видя загриженото лице на Оли. Момъкът провря глава в каретата и извика: