Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 115

Доволна от себе си и от света, Сабрина излезе на балкона в яркосин копринен халат и разреса току-що измитата си коса, огряна от топлото пролетно слънце.

От срещуположния балкон Брет следеше с жаден поглед движенията й и в сърцето му се смесваха сладост и горчивина. Сабрина не знаеше, че я наблюдават, и се държеше напълно непринудено. Засмя се на подскачането на едно колибри и Брет също трябваше да се засмее, защото момичето насреща му изглеждаше весело и волно като птичката на дървото. Сабрина вдигна лицето си към слънцето и мъжът завидя на лъчите, които се плъзгаха по това гъвкаво, стройно тяло. Откъсна се с нежелание от тази гледка и й обърна гръб.

Оли, който тъкмо подреждаше дрехите, се ухили с обичайното си нахалство.

— Останаха ви очите, а? Пък е и богата… Щом я видят, аристократчетата ще протъркат праговете ни. Трябва само да изберете истинския и хайде, да я няма!

Брет му хвърли унищожителен поглед.

— Както виждам, дори бракът не те е научил да си държиш езика зад зъбите. Поне засега…

— На Лупе й е все едно какво говоря. Главното е да не забравя да й кажа, че я обичам. — Лицето му стана сериозно. — Лупе и аз искаме да ви благодарим за хубавото жилище, което сте разпоредили да ни се даде, и за парчето земя близо до „Фокс Леър“.

Горе-долу по същото време и Лупе описваше на Сабрина щастието си.

— О, сеньорита, сеньор Брет положително е най-щедрият господар! Толкова беше добър към моя Оли и мен! Имаме три стаи само за нас, все едно, че сме си в своя къща. И приписа на Оли сто десетини от най-хубавата земя до плантацията му. Представете си, мъжът ми е земевладелец! Имате такъв късмет, че ви е настойник — той е толкова добър човек!

Сабрина е усилие преглътна напиращата на устните й острота. През следващите дни кичеше Брет с какви ли не прилагателни, но „добър“ никога не беше между тях. Циничен, дързък, изнервящ, но добър положително не!

По известни само на нея причини тя реши да не се втурва още отсега в битка заради обидното настойничество. Смяташе да изчака и да потърси добър адвокат, който да я съветва. Нуждаеше се от време, за да му докаже, че е способна сама да урежда живота си и че нито се нуждае, нито желае да търпи до себе си човек като него.

Реши да се отнася към Брет с хладна учтивост. За съжаление, една рязка молба за среща в библиотеката още преди обяда я извади от равновесие.

Запъти се към библиотеката с високо вдигната глава, облечена в черна всекидневна рокля. Почука и пристъпи към Брет, който стоеше небрежно облегнат на писалището. Насочи съзнателно очите си в една точка някъде над тъмната му глава и надменно проговори:

— Искал си да ме видиш, сеньор?

Ъгълчетата на устните му трепнаха.