Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 113

Шест дълги години беше вярвала, че може да живее и без него. А сега й бяха необходими само няколко мига, за да разбере, че се е лъгала. Гореше от страст, жадуваше да лежи гола в обятията му, да бъде облада вана от него — както тогава, в онази топла, огряна от лунната светлина нощ.

Тялото й се устреми срещу неговото, бедрата им се задвижиха в единен ритъм, стар като света. Тържествуващо чу задавения му стон и усети твърдостта на члена му, когато притисна бедрата й и ги притегли още по-близо до себе си.

Внезапно почукване на вратата ги накара да отскочат един от друг. Брет гневно се отзова:

— Тук съм, какво има?

Приглушеният глас на Ендрю проникна иззад вратата:

— О, извинете, сър, не знаех, че сте още в трапезарията. Ще разтребя по-късно.

Брет оправи вратовръзката си и рязко отговори:

— Елате след пет минути и трапезарията ще бъде на ваше разположение. — Циничният му поглед се насочи към Сабрина. — Уверен съм, че най-после проумя какво исках да кажа. Затова не възпирай ръката си, ако пак ти се доще да ме плеснеш. Имам свой, много по-сладостен метод за отмъщение.

Обляна в сълзи, Сабрина хукна навън и се скри в стаята си. След малко излезе на балкона, питайки се как ще издържи през следващите дни. Беше безсмислено да се самозаблуждава, че не изпитва нищо към него или че ще съумее да овладее чувствата си. Достатъчно бе едно докосване и тя се разтопи като восък в ръцете му. Въпреки срама и огорчението, Сабрина намери достатъчно сили да признае пред себе си, че все още обича Брет, макар и само физически.

По ирония на съдбата, Брет стигна до същото заключение. Той я желаеше с всяка фибра на тялото си, но дали я обичаше? Не можеше да обича жена, която се стремеше само да използва своите предимства. Дори сега, след шест години, помнеше болката от отказа й, безсилния гняв през разкъсващите седмици в Начиточез, когато изчакваше да разбере дали не е бременна. И дори пред себе си не призна как безкрайно бе разочарован, когато Оли му съобщи, че тя не очаква дете.

А след това завещанието. Побесня, когато го уведомиха за последната воля на Алехандро. Ала скоро осъзна, че с това завещание Сабрина ставаше изцяло подвластна на волята му. Гневът към баща й изведнъж се изпари и Брет дни наред тържествуваше: най-сетне дойде моментът да си отмъсти за срама и позора, кон то му беше причинила!

От месеци мечтаеше за тази среща, изнамирайки какви ли не начини, за да я унижи, а ето че действителността се оказа съвсем различна от очакванията му. Следобед, когато Сабрина застана пред него, изтощена и прашна от пътуването, усети парещо желание да я прегърне и целуне — всяка мисъл за отмъщение бе забравена. Изпитваше само радост, че я вижда отново. Отначало прокле присъствието на Франсиска, но после си даде сметка за чувствата си и се зарадва — само тя му помогна да не се издаде и да покаже колко е раним.