Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 116

— Дете, нямам намерение да разговарям е някого, който дори не ме поглежда.

Тя се изчерви и й се прииска пак да му удари шамар.

— Сега, когато привлякох вниманието ти, ще се наложи да обсъдим няколко — как да се изразя — практически аспекта на нашите достойни за съжаление отношения.

— Както желаете, сеньор — отвърна Сабрина, побесняла от подигравателната му усмивка.

— Желанието, мила моя, няма нищо общо с този разговор. — И преди Сабрина да успее да измисли, подходящ отговор, продължи: — Наредих да поставят на твое разположение значителна сума в една от градските банки. Същата сума ще се внася на всеки три месеца, докато се омъжиш.

Сабрина счете за по-разумно да премълчи. Брет спомена издръжката — между другото, изключително щедра, — с която трябвало да покрива нуждите си. Нямало да плаща за храна и жилище, защото той като неин настойник щял да се погрижи за покриването на домакинските разходи. Предоставял на нейно разположение прислуга, коне, карети. Освен това й открил сметки при всички модисти и магазини за бельо в града и докато не се опитвала да го разори, всички сметки щели да идват при него.

Сабрина мразеше всяка секунда от този унизителен разговор. Предложенията на Брет бяха много щедри, но начинът, по който я гледаше, докато й говореше, караше лицето й да руменее от срам.

— Нямам възражения срещу ролята на сеньора Франсиска като компаньонка, поне засега, а що се отнася до приятели и развлечения, можеш да се срещаш с когото пожелаеш. Докато ми ги представяш и аз не повдигам възражения, няма да се намесвам. Естествено, освен когато счета действията ти за неприлични.

Това вече беше твърде много за Сабрина. Забравени бяха всички добри намерения и тя му се озъби:

— Откога негодник като теб може да определя кое е прилично и кое не?

Нефритенозелените очи потъмняха.

— Откакто баща ти има неблагоразумието да ме направи твой настойник. Повярвай ми, никак не държа да ми висиш на врата. Колкото по-скоро намериш някой болен от любов глупак, които да се ожени за теб, толкова по-добре за мен!

Сабрина кипеше от гняв.

— Не се бой! Ще ида под венчило с първия годен за брак мъж, когото срещна! Ще направя всичко, за да не понасям нито ден повече от необходимото досадното ти настойничество!

Тя се обърна и се понесе към вратата с развени поли. Ала изведнъж спря с ръка на дръжката. Тук нещо не беше наред!

— Как така всичко вече е уредено? Та аз пристигнах едва вчера следобед! Ти ми заповяда да остана в Накодочес. Не можеше да знаеш, че ще побързам да дойда в Ню Орлиънс, противно на заповедите ти.

Брет седна зад писалището, скръсти ръце и се усмихна.

— Обърканите пътища на женския разум не представляват тайна за мен. Знаех, че и с десет коня няма да те извлека от Накодочес, ако учтиво те бях помолил да дойдеш в Ню Орлиънс.

Сабрина загуби ума и дума, но трябваше да признае че тактиката му заслужаваше възхищение. Тя прикри смеха си и каза просто:

— Този път спечелихте, сеньор!

Следващите седмици преминаха сравнително хармонично. Сабрина и Франсиска свикнаха с новия си дом, срещнаха множество стари приятели, завързаха нови познанства и скоро станаха част от креолското и испанско общество в града.