Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 102

Писмото беше съставено в такъв обиден стил, толкова дръзко се намесваше в личния й живот, че Сабрина загуби ума и дума. Нима този човек наистина си въобразяваше, че може да се отнася така с нея? Тя ще му даде да се разбере!

Летаргията от последните месеци беше забравено. Чувството за безпомощност в миг се изпари. Пламнала от гняв, тя разкъса писмото на малки късчета. Защо не можеше също така лесно да унищожи и Брет Дейнджърмънд!

Прислугата остана като ударена от гръм, когато Сабрина обяви, че след седмица заминава за Ню Орлиънс. Всички протести бяха напразни, сеньоритата не можеше да бъде разубедена. Беше й по-трудно да се справи е възраженията на Франсиска, докато не й предложи да я вземе със себе си като дуеня.

— Да! Ще тръгна с теб. Докато се върне Карлос и ни последва в Ню Орлиънс, ще те закрилям!

Оли настоя да се ожени за Лупе преди заминаването. Отначало девойката упорито отказваше, но топ успя да разсее съмненията й.

Сватбата стана малко набързо, но въпреки това беше чудесна. Най-сетне дойде и денят на тръгването. Самото пътуване мина изненадващо приятно, без инциденти и повреди, без да ги безпокоят крадци или бандити.

Колкото повече наближаваха Ню Орлиънс, толкова по-нервна ставаше Сабрина. Караше се на Лупе, беше нелюбезна с леля си, настроението й беше отвратително. Фактът, че причината за нервността й беше предстоящата среща с Брет, засилваше още повече гнева й. Преди всичко защото при мисълта, че ще се изправи насреща му, в сърцето й нахлуваха топли вълни. Опитваше се да си втълпи, че той ще я посрещне студено и безразлично, за да се успокои.

Къщата на Брет в Ню Орлиънс беше разположена в гъсто населен район на града, източно от Дофин стрийт, недалеч от Мисисипи. Оли ги поведе към елегантна триетажна постройка на Конди стрийт, с красив изглед към голямата река, по която през 1718 година бяха дошли французите.

Сабрина беше изненадана от размерите и разкоша на дома. Та само преди шест години, когато ураганът беше вилнял в Луизиана, Брет беше на ръба на фалита! Оли тържествено отвори входната врата от ковано желязо.

Сабрина го последва и се озова в покрита входна алея, която водеше към оборите и градините в задната част на имота. На половината път Оли спря коня си и обясни:

— Дамите могат да слязат тук. — Посочи портичката в стената и добави: — Минете през тази врата. Положително ще срещнете прислужник, който да ви упъти към къщата.

Сабрина се плъзна от седлото и усети как сърцето й се качи в гърлото. Защо беше решила, че е толкова важно да се изправи лице в лице с Брет Дейнджърмънд?

Слава Богу, гневът отново й се притече на помощ. Ще му заяви, че не позволява да й се пишат такива безочливи писма! Съгласно закона може да е неин настойник, но тя няма да търпи волностите му!

Бутна решително вратата и спря, заслепена от красотата, която се разкри пред погледа й. Намираше се в края на широк вътрешен двор, заграден от три страни от стените на дома. Имаше форма на правоъгълник и беше декориран с големи глинени саксии, в които бяха засадени разкошни екзотични растения и цветя: кървавочервени и бели мушката, хибискус, азалии, перести папрати и малки палми. Две големи магнолиеви дървета, чиито жилави тъмнозелени листа създаваха съвършен фон за белите, подобни на лалета цветове, даряваха благодатна сянка.