Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 103

Наистина вълшебно място, оазис на спокойствието Няколко балкона гледаха от първия и втория етаж към двора. Красивите перила от ковано желязо бяха обрасли с лози и други пълзящи растения. Сводести врати с ветрилообразни прозорци извеждаха в градината, тонът на нежно оцветените в охра стени отморяваше окото. Великолепен дом, каза си с възхищение Сабрина. Толкова изискан…

Дори Франсиска беше впечатлена.

— Е, да — промърмори недоволно тя. — Както ми изглежда, грингото не е бил онзи ловец на зестри, за какъвто го мислехме. Освен ако не се е сдобил с всичко това благодарение на твоите пари.

Сабрина мина бавно през двора и се запъти към двойната врата, която водеше в централното крило Стомахът й се присвиваше от напрежение. Страхът и очакването я тласнаха напред.

Като се приближи, забеляза до двойните врати извита дървена стълба, която се изкачваше на първия етаж Застанала на няколко метра от вратата, тя се зачуди дали да тръгне нагоре или да влезе вътре.

До нея Франсиска изсумтя презрително:

— Защо не излиза слуга да ни приеме! Грингото няма маниери! Макар пред хората да се прави на джентълмен!

Сабрина сметна, че трябва да го защити:

— Ние идваме без предварително съобщение, лельо! Възможно е персоналът въобще да не е забелязал пристигането ни.

— При шума, който вдигнахме е влизането? Този тип просто е решил да ни обиди! — Франсиска тръгна решително към вратата и енергично почука. Не се чуваше нищо освен ленивото жужене на пчелите и цвърченето на птичките, докато внезапно на горния етаж се отвори врата. Франсиска отстъпи крачка назад и вдигна сърдит поглед.

Горната част на извитата стълба не се виждаше, но при звука на твърдите стъпки, които слизаха надолу, гърлото на Сабрина се сви. Забеляза как овлажняха ръцете й и си пожела да беше останала в Накодочес — щеше да бъде далеч по-добре да се опълчи срещу врага на родна земя. С идването си в Ню Орлиънс му даваше допълнителен коз.

Впери очи в стълбата и почувства как всяка фибра на тялото й се сковава с наближаването им. Първо се показа крак в ботуш, после още един. Лъскавите ръждивочервени ботуши бяха от най-фина испанска кожа, отлично изработени. Сабрина преглътна. Такива ботуши не носеше никой слуга.

Мъжът на стълбата очевидно умееше да проточи до край напрежението, толкова бавно и спокойно слизаше. Показа се и следващата част от тялото му. Панталоните от кожа на бизон обгръщаха като втора кожа бедрата и прасците, широк кафяв колан стягаше стройната талия. Горната част на тялото беше още в сянка, когато мъжът се спря и една силна, почерняла от слънцето ръка легна върху перилото. Лек дъх на тютюн по-гъделичка носа на Сабрина и тя видя как другата ръка поднесе запалената пура към устата.