Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 100

В двора срещна Франсиска, която здравата й се накара, че е позволила на Оли да влезе в къщата, а след това, както винаги, изля отровен поток от ругатни за несправедливостите, които била принудена да търпи от Брет Дейнджърмънд, както и за предателството на Алехандро.

Сабрина послуша известно време гневната тирада, но скоро й дойде до гуша.

— Престани! — заповяда решително тя. — Положението е достатъчно неприятно, не е необходимо да го усложняваш още повече. Няма да търпя да обиждаш паметта на баща ми!

Избухването на Франсиска разруши окончателно радостта й от пристигането на Оли. Втурна се гневно по стълбите, шумолейки с полите си, и потърси утеха в самотата на стаята си. Но и там не намери спокойствие, защото не можеше да си отговори какво щеше да й донесе присъствието му. Дори не й идваше на ум, че Лупе, която много обичаше и ценеше, би могла да я напусне заради него. А също и това, че отказът на Лупе да изостави обичната си господарка можеше да създаде проблеми между току-що намерилите се влюбени.

Само един поглед към набразденото от сълзи лице на девойката, която половин час по-късно нахлу като луда в стаята й, беше достатъчен. Нещо беше тръгнало накриво.

Сабрина се надигна и направи опит да се усмихне.

— Какво стана, Лупе? Твоят Оли се върна и би трябвало да танцуваш от радост…

В големите тъмни очи се изписа безпомощност.

— О, сеньорита, аз бях толкова щастлива! Той е станал такъв хубав мъж… Но ми заяви, че трябва да ви напусна! Щели сме да живеем в Ню Орлиънс. — Изхлипа и се хвърли в прегръдките на Сабрина. — Толкова го обичам! Толкова дълго го чаках и бях твърдо уверена, че ще се върне. Но сега не знам какво да правя! Не мога да понеса, че ще оставя вас, семейството си, приятелите! Как ще отпътувам просто така с един мъж, когото не познавам? Обичам го, да, но все още не го познавам…

Сабрина потръпна от мъка. И тя обикна Брет Дейнджърмънд, без да го познава… Откъсна се от прегръдката на Лупе и въздъхна:

— Не плачи, миличка! Сигурна съм, че Оли ще те разбере, стига да му обясниш както трябва. Освен това не е нужно да вземеш решение още днес, нали? Ще обявите годежа си, ще вдигнем сватба, а за това е нужно доста време. Не се страхувай! Ще се омъжиш за своя Оли и всичко ще бъде наред.

Сълзите на Лупе пресъхнаха веднага.

— О, сеньорита, знаех си, че ще ме разберете! Толкова сте мъдра!

— Къде е Оли? Надявам се, не си го изгонила?

Лупе беше ужасена.

— О, не! Не можех просто така да го върна, нали току-що е дошъл. Освен това ми заяви, че нямало да замине без мен.

Оли го потвърди няколко минути по-късно, когато Сабрина слезе при него в малкия салон.

— Мис — заговори без много увъртания той, — няма да си замина без Лупе! Не я разбирам! Посрещна ме е толкова радост, обеща да се ожени за мен, но щом й казах, че ще живеем при шефа, брадичката й увисна и затрепери. Жени!

Сабрина едва успя да успокои възбудения до крайност момък.