Читать «Рийган» онлайн - страница 36

Рийган изпита угризения на съвестта като си спомни, че от чиста злоба беше поръчала много повече дрехи, отколкото някога щеше да носи, само за да разстрои Травис, мислейки че няма да може да плати сметката. Но ето че той явно я беше платил и Рийган се питаше откъде ли е намерил пари за нея. Очевидно е трябвало да ипотекира къщата си или е осребрил предварително всичко, което притежава.

— Изглеждате отново прежълтяла, госпожо Станфорд. Сигурна ли сте, че не ви се отразява люлеенето на кораба?

— Отразява ми се. Наистина!

— Случва се — каза Сара и надникна отново в скрина. — Травис не е преувеличил: това е действително работа за месеци. Мислите ли, че другият скрин е също толкова пълен?

Рийган погледна към другия скрин и каза с едва чут глас:

— Боя се, че да.

— Вие се боите! — повтори Сара през смях и извади една кожена чанта, която лежеше до платовете. Изсипа чантата върху скута си: цяла дузина скици се разпиляха на пода, а на всеки лист се намираха по четири проекта за дрехи, изпълнени с водни бои. — Това ли са моделите, които си избрахте?

Когато Рийган взе скиците, тя кимна и се усмихна леко. Бяха чудесни модели, а проектите сами по себе си изглеждаха като произведения на изкуството.

Когато двете прегледаха по-внимателно съдържанието на скрина, те установиха, че всяка рокля и всяко манто бяха вече скроени и в платовете беше завито всичко, което, допълнително принадлежеше към тях.

— В такъв случай трябва само да шия и да изпълнявам — каза Сара ухилена, събра скиците и принадлежащия към тях материал и напусна кабината така ненадейно, както беше престъпила прага й.

Рийган отново седна на пейката до прозореца, изгубила нишката на мислите си. Докато седеше така, вперила поглед в стените на каютата, се питаше какви ли изненади още й крои бъдещето. Щеше й се Фаръл да знае, че в този момент се намира в кораб, който щеше да я откара в Америка, и по време на плаването щяха да ушият за нея гардероб, на който би завидяла дори принцеса.

После до съзнанието й постепенно стигнаха шумовете на нейното обкръжение. От детството й насам бе живяла в ограничено пространство, в един измислен свят. Изведнъж й хрумна, че вратата на каютата въобще не беше заключена, можеше да изкачи само едно стълбище и вече щеше да бъде на палубата на реално съществуващ кораб.

Пое си дълбоко дъх и й се стори, че прилича на птица, пусната от кафез. Излезе от каютата и за миг спря в тъмния коридор, в подножието на стълбището. До нея се отвори още една врата и тя потръпна стъписано.

— Пардон — чу любезен мъжки глас. — Не подозирах, че някой стои пред каютата ми. — Рийган не отвърна и гласът продължи. — Може би следваше най-напред да се представя, очевидно сме съседи. Или ще бъде по-коректно да предоставим на капитана да ни запознае?

Обстоятелството, че един мъж се държи коректно, беше за Рийган след досегашните й преживявания с мъжкия пол нещо като откритие.

— Ние сме съседи — каза тя усмихната. — И може би затова по изключение може да минем без формалности.

— Ако ми позволите, аз съм Дейвид Уейнрайт.