Читать «Рийган» онлайн - страница 35

Преди да обмисли тягостното положение, в което беше попаднала заради него, вратата се отвори и вътре влезе висока кльощава жена.

— Аз почуках — обясни тя — но никой не ми отговори. — Огледа с любопитство Рийган. — Ако не ви е удобно сега, мога да намина и по-късно. Но Травис току-що ми каза, че сте имали толкова много неща за шиене, че едва ли ще смогна до края на пътуването. Тук на междинната палуба има още една жена, която би могла да ми помогне при шиенето. Наистина не знам дали умее да бродира и плисира, но владее поръбването.

Жената си пое дълбоко въздух и после огледа угрижено Рийган.

— Има ли ви нещо, госпожо Станфорд? Да не сте се разболели вече от морска болест! Или ви гнети носталгия по родината?

— Моля? — отвърна объркано Рийган. — Как ме нарекохте току-що?

Жената се засмя и после просто седна на пейката до Рийган. Имаше красиви очи, пълна, прелестна уста и над нея дълъг, остър нос.

— Изглежда вие още не сте свикнали, че сте омъжена, нали? И Травис изглежда е в същото положение. Като го попитах одеве откога е под чехъл, той направи такава физиономия, сякаш това е държавна тайна. Та аз го познавам. Ще му трябват години, преди да признае, че е загубил свободата си. — Тя огледа с любопитство кабината, без да прекъсне нито за миг словоизлиянията си. — Но ако ме попитате какво мисля, ще ви кажа откровено, че мъжете само печелят от брака. Ако си вземат жена, имат безплатна робиня. Значи — смени тя внезапно темата на разговора — къде са сега нещата, които трябва да ушия? Най-добре е да се заловя веднага с тях.

Толкова много нови впечатления се бяха струпали върху Рийган през последните дни, че тя беше изцяло забравила за бъдещия си нов гардероб. Жената изглежда схвана объркването й, стисна разбиращо ръката й и каза:

— Толкова отскоро сте омъжена, отгоре на всичко за мъж като Травис — това може да остави без сили всяка жена. И за капак той иска да ви присади в нова страна, която въобще не познавате. Струва ми се, че не е лесно да се надмогнат натрупалите се вълнения. Може би все пак трябваше да намина по-късно.

Отскоро омъжена, помисли си Рийган, Значи тя минаваше тук, на кораба, за негова жена. Е, все пак така или иначе това е по-добре от истината!

Шивачката беше вече при вратата, когато Рийган се окопити от тази новина.

— Почакайте малко! — извика тя. — Та аз дори не знам къде са нещата, за които говорите. Травис твърдеше, че били в скриновете.

Тогава жената се върна и й протегна с широка усмивка ръката си.

— Аз съм Сара Тръмбъл. Наричайте ме просто Сара. Радвам се, че се запознах с вас, госпожо Станфорд.

— Аз също — каза Рийган и въздъхна. Допадаше й тази жена, макар че боравеше твърде небрежно с английския език.

В следващия миг Сара коленичи пред скрина и отвори капака му. Може би нейното безмълвие беше израз на преклонението й пред изящната стока, докато разглеждаше това великолепие от коприна и фино изтъкани вълнени платове.

— Това трябва да е струвало на Травис цяло състояние — изрече тя най-сетне шепнешком.