Читать «Рийган» онлайн - страница 34

Когато Травис я взе отново под ръка, тя гледаше нагоре към него като котка, която е нахранил с тлъста мръвка.

После се наведе към нея и я целуна по върха на нослето.

— Ако продължиш да ми се умилкваш — каза той — никога няма да стигнем до кораба, а ще бъдем принудени да отседнем в някоя от тези странноприемници отсреща.

Тя впери поглед неотклонно напред, изпъна рамене и тръгна така, сякаш нямаше търпение да стигне до кораба. Ненадейно страхът й я напусна, макар че сегиз-тогиз докосваше с върха на пръстите си ръката на Травис, сякаш се нуждаеше от този телесен контакт, за да се чувства уверено. Навярно дори беше почувствала удоволствие от разходката през пристанищния квартал с този великан до себе си, защото всички хора, макар предимно подозрителни типове, сваляха шапки със страхопочитание, когато минаваха покрай тях.

По-бързо, отколкото би искала сега, те стигнаха до мястото на кея, където беше хвърлил котва техният кораб. Рийган се смая от големината му. На палубата му щеше да се подслони цялото Уинстън Мейнър.

— Как се чувстваш? — попита Травис. — Още ли се боиш?

— Не — отговори тя искрено и вдиша, отърсила се от сковаващия страх, свежия морски въздух.

— Все пак си знаех, че няма да ме разочароваш — каза Травис гордо и я поведе нагоре към трапа на кораба.

Не й даде никаква възможност да разгледа по-подробно палубата, а я повлече тутакси към предния, заострен край на кораба. Там се въргаляха въжета, които бяха дебели колкото бедрата й, а над главата й висяха плетени мрежи.

— Такелажи — изсумтя Травис, докато си пробиваше път край матросите и струпаните сандъци.

После я поведе по тясно, стръмно стълбище и изведнъж се озоваха в малка каюта, която изглеждаше чиста и подредена. Стените се състояха от нарязани дъски, които бяха боядисани в редуващо се светло и тъмносиньо. До едната стена имаше огромно легло, а до срещуположната бяха поставени два скрина. В средата на помещението имаше маса, закрепена за пода с болтове. Люк в тавана и прозорец с пейка пред него осветяваха достатъчно каютата.

— Какво ще кажеш за това — попита Травис.

Беше изненадана колко замислено и загрижено отекна гласът му.

— Стаята е прелестна — каза тя усмихнато и седна на пейката пред прозореца. — И ти ли живееш така комфортно както и аз?

— Бих казал — също толкова прелестно — отвърна Травис с гримаса. — Бих искал да останеш в тази стая, докато натоваря нашите запаси на кораба. — На вратата той се спря още веднъж и се обърна. — Преди това ще сляза на междинната палуба и ще кажа на шивачката, която наех, да ти се обади. Може би ще прегледаш междувременно нещата в скриновете, за да й кажеш кое да шие най-напред. — И добави, като й намигна: — Казах й, че не ти трябват нощници, понеже владея по-добър метод да те топля нощем.

Преди Рийган да го попита възмутено какво е разказал за нея на пасажерите, които обитаваха тази междинна палуба, той вече беше заминал. Например, че спи с нея? Може би пасажерите бяха негови американски сънародници? Можеше ли да очаква уважение от тези хора при стеклите се обстоятелства? Никога!