Читать «Рийган» онлайн - страница 38

Джуд Деверо

Рийган беше принудена тихомълком да се съгласи с Дейвид. Беше чувала вуйчо й често да застъпва същите възгледи. Но й се стори, че Травис разумно се справи със ситуацията. Сега вече се питаше, свъсила чело, кой от двамата е прав.

Беше толкова заета с този въпрос, че не забеляза как Травис й маха, докато Дейвид Уейнрайт не й обърна внимание с възмутен глас:

— Струва ми се, че този недодялан момък иска да привлече вниманието ви!

Рийган му помаха малко, преди да насочи погледа си в друга посока. Дано този джентълмен не получи погрешно впечатление за мен!

— Явно този момък не се задоволи с това, че го удостоихте с вниманието си — каза Дейвид до нея изумен. — Той си позволява дори да дойде тук. Може би трябва да извикам капитана!

— Не! — извика Рийган стъписано. Тя обърна отново лицето си към Травис и неволно се усмихна.

— Липсвах ли ти вече? — извика Травис засмян, вдигна я с двете си ръце във въздуха и я завъртя в кръг.

— Веднага ме пусни! — заповяда му тя с ядосан глас, което никак не подхождаше на усмивката й. — Ти вониш като… като градинар.

— Така ли? — отвърна той през смях. — Откъде всъщност знаеш как вонят градинарите?

Някой се изкашля високо зад гърба й.

Рийган се изчерви цялата. Най-сетне успя да се освободи от ръцете на Травис.

— Мога ли да ви запозная — господин Дейвид Уейнрайт, господин Травис Станфорд. — Тя погледна нагоре към Травис, сякаш трябваше да го помоли за извинение. — Травис е моят съпруг.

Травис не се стъписа от думите й, а протегна ръката си на Дейвид Уейнрайт и му каза сърдечно:

— Много се радвам, че се запознавам с вас, господин Уейнрайт. Вие сте стар познат на жена ми, нали?

Колко лесно все пак се отрони лъжата от езика й, помисли си Рийган. Той се съгласи с нея и спаси честта й. А беше примряла от страх, че ще й се изсмее.

— Не, ние току-що се запознахме пред кабината ми — отговори Дейвид тихо, докато удивено наблюдаваше как този недодялан момък, този американец, с чувство за собственост слагаше ръка около тесните рамене на Рийган. Беше възмутен до дъното на душата си как този нецивилизован представител на работническата класа се отнася към една английска дама!

Травис забеляза как дребният мъж презрително сви устни, но не реагира на предизвикателството му, а Рийган беше прекалено заета с това да запази самообладанието си, докато отместваше ръката на Травис от рамото си.

— Надявах се, че сте стари познати — каза Травис, избягвайки погледа на Рийган, понеже тонът му го изобличаваше в лъжа. — Трябва отново да се залавям за работата, скъпа — добави той с усмивка. — Нали ще останеш тук горе и ще стоиш настрана от долната палуба? — Той не изчака отговора й, а изгледа Уейнрайт с изпитателен поглед.