Читать «Рийган» онлайн - страница 32

Преди тя да успее да го удари през пръстите, той я плесна здравата.

— По-добре се обличай, иначе ще се озовем пак в леглото и ще изтървем кораба.

Тя започна да се облича, но се обърна отново, явно я глождеше важен въпрос:

— Мислиш ли, че бих могла да те съблазня, да направиш нещо… за мен?

Травис нямаше въобще представа за какво говори тя. Гледаше я как стои пред него в копринената си нощница със сияещи очи и с този мек блясък върху кожата, който напомняше за насладите на отминалата нощ. Както стои пред него, мислеше си той, надали ще мога да й откажа нещо.

— Престани, моля те, да ме изкушаваш! Няма време за това. Има още за опаковане. А на кораба с месеци ще имаш възможност да ме съблазняваш.

Тя се изчерви, защото я беше разбрал погрешно, и продължи да се облича. Може би, мислеше си замечтано, този американец все пак щеше да й хареса. Погледна го крадешком как слага ботушите си върху чифт току-що изпрани бели рози и се усмихна снизходително. Положително от него нямаше да стане джентълмен, но не можеше да му отрече други качества. Съвсем облещи очи, когато той заключи куфара, грабна го с една ръка за дръжката и го вдигна на рамото си, сякаш тежеше няколко грама, а не цял центнер.

— Готова ли си? — попита той, като балансираше товара с една ръка.

Тя само кимна и излезе пред него през вратата. На партера ги очакваше такава обилна закуска, каквато Рийган не беше виждала през живота си.

— Заради теб пропуснах толкова много обеди и вечери, че е крайно време малко да наваксам — реагира той на учудения й поглед.

Тя насочи пръст към огромния гръден кош и каза студено:

— Няколко ястия по-малко няма да ви навредят.

Травис се изсмя, но малко по-късно беше хванат на местопрестъплението как се разглежда с критичен поглед в огледалото на камината. С леко чувство на триумф тя погледна към чинията си.

Закуската беше великолепна и Травис се нахвърли като гладен вълк на нея. Изненадана, Рийган установи, че той има твърде добри маниери на хранене. Може би не беше толкова елегантен като Фаръл, но нямаше да се изложи с него в изискано общество.

— Да не са ми израсли рога нощес? — попита Травис развеселен, забелязал, че тя го гледа вторачено.

Тя отново впери поглед в чинията и се удиви, че няма апетит. Навярно причината се криеше в това страховито преживяване в пристанищния квартал или във възбудата, защото не я напускаше мисълта, че вече заминава за Америка. Хората тук разправяха, че американците били свободен народ и там всеки можел за стане богат. Може би в тази примитивна страна щеше да намери късмета си и после щеше да се върне триумфално в Англия — и после при Фаръл.

В този миг усети ръката на Травис под брадичката си. Изтръгна я от мечтите й.

— Нима в помислите си отново бягаш от мен? — попита той тихо. — Или се каниш да ме убиеш в съня ми?

— Нито едното, нито другото. И двете ще бъдат само губене на време.

В отговор той се засмя, изправи се и й помогна да стане от стола.

— Убеден съм, че ще се проявиш откъм добрата си страна в Америка. Там има нужда от жени с твоя дух.