Читать «Скарпета» онлайн - страница 5

Това беше истина. Бентън не искаше тя да ходи там. Точно сега дори не искаше да е в Ню Йорк.

— Чакай да видим дали съм разбрала. Джейми Бъргър иска да взема самолета в тази снежна буря, за да прегледам в затворническата болница пациент, който не е обвинен в престъпление…

— Ако можеш да се измъкнеш от Бостън, времето тук е хубаво. Само дето е студено. — Бентън погледна през прозореца и не видя нищо, освен сивота.

— Остави ме да свърша с армейския запасен сержант, който е станал жертва в Ирак, но не го е разбрал, докато не се е върнал у дома. Ще се видим към три следобед — каза тя.

— Хубав полет. Обичам те.

Бентън затвори и отново започна да почуква стрелката надолу и след това другата нагоре, за да чете и препрочита, сякаш ако изчетеше достатъчно пъти колонката с клюки, тя нямаше вече да е толкова обидна, грозна и пълна с омраза. Дума дупка не прави, често повтаряше Скарпета. Може и да беше вярно, но пък думите могат да нараняват. Какво чудовище би написало подобно нещо? И как беше разбрало?

Той посегна към телефон.

Докато Брайс я караше към международното летище „Лоугън“, Скарпета не му обръщаше много внимание. Той всъщност не бе млъквал, откакто я взе от къщи.

Основно се оплакваше от д-р Джак Филдинг: обясняваше й за хиляден път, че връщането към миналото е все едно куче да се върне към собствената си повърня. Или като жената на Лот, която се обърнала да погледне назад и се превърнала в стълб от сол. Библейските му сравнения бяха безкрайни и дразнещи, и нямаха нищо общо с религиозните му вярвания, ако изобщо имаше такива. По-скоро представляваха оцелели бисери от разработена в университета тема на тема „Библията като литература“.

Онова, което всъщност искаше да каже нейният административен помощник, беше: човек не наема хора от миналото си. Филдинг беше от миналото на Скарпета. Беше имал проблеми, но кой ги няма? Когато прие поста тук и започна да се оглежда за заместник, тя се запита какво ли прави Филдинг, издири го и разбра, че не прави кой знае какво.

Преценката на Бентън беше необичайно незаядлива и може би дори покровителствена, но сега тя вече я разбираше по-добре. Той й бе казал, че тя търси стабилност и че когато са затруднени от промяната, хората често се връщат назад, а не вървят напред. Разбираемо било да искаш да наемеш човек, когото познаваш от началото на кариерата си. Обаче — добави — опасността от гледането назад била, че виждаме само онова, което искаме да видим. Онова, което ни кара да се чувстваме в безопасност.

Онова, което избегна да й каже, беше на първо място въпросът защо не се чувства в безопасност. Не навлезе в подробности за това как се чувства в семейния живот с него, живот хаотичен и нехармоничен, какъвто бе открай време. Връзката им беше започнала с изневяра преди повече от петнадесет години и никога не бяха живели на едно и също място, не познаваха значението на ежедневната съвместност чак до миналото лято. Бракосъчетанието им беше много простичко и се проведе в градината зад конюшнята на къщата й в Чарлстън, Южна Каролина, където току-що бе създала частна практика, от която беше принудена да се откаже.