Читать «Скарпета» онлайн - страница 4

— Раните му са повърхностни — обясни Бентън на Скарпета. — Изолиран е, не иска да говори и не иска да сътрудничи, докато не дойдеш. Бъргър пък не иска никой да го принуждава за нищо и реши, че прегледът може да почака, докато не дойдеш. След като той държи на това.

— Откога има значение на какво държи затворникът?

— Въпрос на пиар и политическа коректност, а и той не е затворник: никой в затворническата болница не се смята за затворник, след като е приет. Те са пациенти. — Дори той се усещаше, че говори нервно. — Както вече казах, не е обвинен в никакво престъпление. Няма съдебно разпореждане, няма нищо. На практика е приет като най-обикновен гражданин. Не можем да го накараме да остане минималните седемдесет и два часа, защото не е подписал формуляр за съгласие, и както вече ти казах, не е обвинен в престъпление. Поне засега. Може би това ще се промени, след като го видиш. Но в момента може да си тръгне, когато поиска.

— Очакваш от мен да намеря нещо, което да даде на полицията възможна причина да го обвини в убийство? И какво искаш да кажеш с това, че не е подписал… Обясни по-подробно. Този пациент се е съгласил да влезе в затворническата болница с условието да си тръгне, когато поиска?

— Ще ти обясня, като се видим. Не че очаквам да откриеш нещо. Нямам никакви очаквания, Кей. Просто искам да дойдеш, защото положението е много сложно. А и Бъргър иска да дойдеш, и то много.

— Дори ако вече си е тръгнал, когато пристигна?

Бентън усети въпроса, който тя нямаше да зададе. Той не действаше като хладнокръвния съдебномедицински психолог, когото тя познаваше от двадесет години, но Кей нямаше да го каже на глас. Беше в моргата и не беше сама. Нямаше да го попита какво не е наред.

— Определено няма да си тръгне, преди да дойдеш.

— Не мога да разбера защо изобщо е там.

Тя явно нямаше да остави тази работа така.

— Не сме напълно сигурни, но накратко, когато полицаите пристигат на местопрестъплението, той настоява да бъде откаран в „Белвю“…

— Как се казва?

— Оскар Бейн. Казал, че единственият човек, на когото ще разреши да проведе психологическата оценка, съм аз. Затова ме повикаха и както знаеш, тръгнах веднага. Страхува се от лекари. Получава панически пристъпи.

— Откъде те познава?

— Защото познава теб.

— Мен ли?

— Дрехите му са у полицаите, но той казва, че ако искат да се вземат улики от него физически, а няма съдебно разпореждане, както отново подчертавам, ти трябва да си тази, която ще го направи. Надявахме се, че се е успокоил и ще позволи на местния съдебен медик, но няма да се получи. Бейн става още по-непреклонен. Казва, че го е страх от лекари. Страдал от одинофобия и дисхабилофобия.

— Страхува се от болки и от това да се съблече пред някого?

— И калигинефобия. Страх от красиви жени.

— Аха, тоест няма да се притеснява от мен.

— Това явно беше шега. Смята те за красива и определено не се страхува от теб. Аз съм този, който би трябвало да се страхува.