Читать «Скарпета» онлайн - страница 3

Винаги щом чуеше това име, Скарпета се дразнеше, усещаше в гърдите стягане, което нямаше нищо общо — лично — с нюйоркската прокурорка. Бъргър щеше да остане завинаги свързана с едно минало, което Скарпета предпочиташе да забрави.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Може би с полета в един? — продължи Бентън.

Стенният часовник показваше почти десет. Трябваше да довърши случая, да вземе душ, да се преоблече и й се искаше първо да се отбие вкъщи. „Храна“, помисли си. Домашна моцарела, супа от нахут, кюфтета, хляб. Какво още? Извара с пресен босилек, Бентън много я обичаше върху домашната пица. Вчера беше приготвила всичко това и още неща, без да има представа, че ще прекара новогодишната нощ сама. В нюйоркския им апартамент нямаше да има нищо за ядене. Когато беше сам, Бентън си купуваше готова храна за вкъщи.

— Ела направо в „Белвю“ — каза той. — Можеш да оставиш нещата си в моя кабинет. Вече съм приготвил куфарчето за съдебномедицински експертизи, чака те.

Тя едва го чуваше от ритмичното стържене — дълги агресивни тласъци: помощникът точеше ножа. Звънецът на товарната платформа започна да звъни и на екрана на видеонаблюдението се видя как ръка в черен ръкав се е подала от прозореца на бял микробус: служителят на куриерската служба натискаше звънеца.

— Някой да види какво има пък сега! — извика Скарпета колкото й глас държи.

От етажа за затворници на модерния медицински център „Белвю“ тънкият кабел на слушалката свързваше Бентън с жена му, която беше на 240 километра.

Той обясни, че снощи в съдебномедицинската психиатрична клиника е приет мъж, и подчерта:

— Бъргър иска да го поемеш ти.

— В какво е обвинен? — попита Скарпета.

Като фон Бентън чуваше неясни гласове, шума в моргата, която шеговито наричаше „пунктът за разфасоване“.

— Засега в нищо. Снощи е извършено убийство. Необикновено убийство.

Натисна клавиша със стрелката надолу, за да прехвърли нещата, които бяха на екрана на компютъра.

— Искаш да кажеш, че няма съдебна заповед за прегледа? — Гласът на Скарпета се движеше със скоростта на светлината.

— Още не, но той трябва да бъде прегледан бързо.

— Трябвало е да бъде прегледан още като са го приели. Досега всякакви следи от уликите са се загубили или са замърсени.

Бентън продължи да прелиства изписаното на екрана: чудеше се как да й го каже. От тона й съдеше, че не знае, и много се надяваше, че няма до го чуе първо от някой друг. Луси Фаринели, племенницата й, беше направила добре, че се съгласи той да се оправя с това. Макар че засега не се справяше кой знае колко добре.

Когато му се обади само преди няколко минути, Джейми Бъргър беше самата деловитост и от това той заключи, че не знае за скапаните клюки в интернет. Не беше сигурен защо не й каза, докато още имаше възможност. Не го беше направил, а трябваше. Трябваше да е честен с Бъргър много по-отдавна. Трябваше да й обясни всичко още преди почти половин година.