Читать «Скарпета» онлайн - страница 7

— Понеже го заемаш цялото, нали разбираш? — продължи Брайс. — А това никога досега не е ставало. Наистина е странно. Обикновено не е само една известна личност, нали така? Защото който и да води рубриката, той броди из града като някакъв тъп агент под прикритие и се изсира върху няколко известни личности едновременно. Миналата седмица беше Блумбърг и… ъъъ… как се казваше онази бе? Манекенката, дето винаги хвърля по хората каквото й падне? Е, този път нея я изхвърлили от „При Илейн“, защото казала нещо неприлично на Чарли Роуз. Не, я чакай малко… Барбара Уолтърс? Не. Бъркам го с нещо, което съм гледал в „Гледна точка“. Или може би, уф бе, как се казваше тая, е нападнала онзи певец от „Американски идол“. Не, той беше в шоуто „Елън“, а не в „При Илейн“. И не Клей Айкън или Кели Кларксън. Кой беше другият бе? Това записващо видео направо ме убива. Все едно сърфираш по каналите, а всъщност не си докосвал нищо.

Снегът, който биеше по предното стъкло, приличаше на рояк бели комари. Чистачките бяха хипнотизиращо безполезни. Движението беше бавно, но постоянно, летището беше само на няколко минути път.

— Брайс? — каза Скарпета с тона, който използваше, когато му казваше да млъкне и да отговори на въпроса й. — На кое не обръщам внимание?

— Не оная отвратителна клюкарска колонка „Готам те пипна!“.

Кей беше виждала реклами по автобусите и покривите на такситата в Ню Йорк. Анонимният колумнист бе прословуто зъл. Догадките кой е се колебаеха от някой никой до името на печелил „Пулицър“ журналист, който се забавлявал страхотно да прави злобни пакости и да печели пари.

— От-вра-ти-тел-но — натърти Брайс. — Да де, редно е да си е гадничко, обаче този път е адски гадно. Не че чета тия боклуци, но по очевидни причини съм те инсталирал като сигнал за тревога в Гугъл. Снимката пък е най-злостната част. Хич не е ласкателна, да ти кажа.

2.

Бентън се облегна на стола, взря се през прозореца в грозната гледка от червени тухли в безцветния зимен ден и каза в слушалката:

— Като те слушам, май си настинала.

— Може би наистина съм малко настинала и затова не ти се обадих по-рано. Ужасна нощ. Джералд направо не може да стане от леглото. Съвсем сериозно — каза д-р Томас.

Тя беше колежка на Бентън в „Маклийн“. И освен това беше психиатърка. В това нямаше нищо необикновено. Както обичаше да казва родената във въгледобивния хинтерланд на Западна Вирджиния д-р Томас: „Болниците са по-кръвосмесителни и от планинските селца“. Лекарите се лекуваха едни други и лекуваха семействата и приятелите си. Предписваха си лекарства едни на други и на семействата и приятелите си. Чукаха се едни други, но да се надяваме, не и семействата и приятелите си. От време на време се женеха. Д-р Томас се беше омъжила за един радиолог от „Маклийн“, който сканира племенницата на Скарпета в лабораторията за ядрено-магнитен резонанс, където се намираше кабинетът на Бентън. Д-р Томас познаваше работата на Бентън или почти всичко в нея. Тя беше първият човек, за когото се сети преди няколко месеца, когато осъзна, че трябва да говори с някого.