Читать «Скарпета» онлайн
Патриша Корнуел
Annotation
Двадесет години след създаването на героинята Кей Скарпета, Патриша Корнуел е написала своя най-необикновен роман. Завладяващата и изпълнена с обрати история недвусмислено доказва, че по-добра от Корнуел няма.
Кей Скарпета зарязва работата си като съдебен патолог в Южна Каролина и заминава за Ню Йорк, където й възлагат да прегледа ранен пациент, настанен в психиатричното отделение на болница „Белвю“. След известно време пациентът, обезопасен с белезници и букаи на краката, започва да приказва и историята, която й разказва, се оказва най-странната, която е чувала. Твърди, че раните е получил при убийство… което не е извършил. Дали Бейн е психически неуравновесен тип, фиксиран върху Скарпета? Или параноичният му разказ е истина и той е човекът, когото истинският убиец шпионира и преследва? Единственото, което Скарпета знае със сигурност, е, че жената е измъчвана, преди да бъде убита. И вероятно ще има още насилствена смърт…
Патриша Корнуел
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Патриша Корнуел
Скарпета
На Рут (1920–2007)
И както винаги с благодарност на Стейси.
„Психическото състояние на лудия може да бъде описано като сомнамбулен и разстроен сън.“
1.
Мозъчна тъкан лепнеше подобно на мокра сива марля по ръкавите на хирургическата престилка на д-р Кей Скарпета, а предницата й беше опръскана с кръв. Електрическите триони виеха, течащата вода барабанеше, а костният прах се носеше из въздуха като брашно. Масите бяха пълни. Още трупове бяха на път. Беше вторник, 1 януари, Нова година.
Нямаше нужда да припира токсикологията, за да разбере, че пациентът й е пил, преди да натисне спусъка на пушката с палеца на крака си. Още щом го отвори, усети отвратителната остра миризма на пиячка, която се разлага в тялото. Когато преди години беше съдебномедицински патолог и на практика живееше в болницата, се питаше дали ако на злоупотребяващите с различни вещества се организират обиколки из моргата, това няма да ги стресне и да се откажат. Ако им покаже глава, отворена като яйчена черупка, ако им позволи да доловят вонята на следсмъртното шампанско, може би ще минат на минерална вода. Де да беше така.
Погледна как заместникът й Джак Филдинг вади проблясващия куп вътрешни органи от гръдната кухина на студентка, ограбена и застреляна пред банкомат. Чакаше го да избухне. На сутрешното съвещание бе подхвърлил гневно, че жертвата е на годините на дъщеря му, учели заедно в медицински колеж. Нищо хубаво не се получаваше, когато Филдинг приемаше някой случай лично.
— А бе никой ли не ги точи тия ножове? — изкрещя той.
Помощникът в моргата тъкмо отваряше един череп и изрева в отговор над воя на електрическия трион:
— Да не би да стоя със скръстени ръце?
Филдинг запрати хирургическия нож на медицинската количка с трясък.
— Мамка му, как да свърша нещо тука, а?
— Божичко, намерете му диазепам или нещо подобно — викна помощникът.
