Читать «Скарпета» онлайн - страница 2

Скарпета постави белия дроб върху теглилката и записа резултата в електронния бележник с електронния молив. Тук нямаше химикалки, тефтери и листове. Единственото, което трябваше да направи, когато се качи горе, беше да свали в компютъра онова, което е записала и нарисувала на чувствителния екран на бележника. Технологията обаче не разполагаше с лек за мислите й и те продължаваха да я тормозят и след като свършеше и свалеше ръкавиците. Службата за съдебна медицина бе модернизирана с неща, смятани за съществени в един свят, който Скарпета вече не познаваше. Свят, в който обществото вярваше на всичко „съдебномедицинско“, което виждаше по телевизията, свят, в който насилието вече не беше обществен проблем, а истинска война.

Тя започна да разрязва дроба, като отбеляза наум, че е с типична форма, лъскава висцерална плевра и тъмночервен паренхим заради ателектаза. Минимално количество розова пяна. От другата страна нямаше големи отделни наранявания, а пулмоналната васкулатура беше без забележки. Спря и се обърна, понеже влезе административният й помощник Брайс. На младежкото му лице бяха изписани презрение и неприемане. Не му се гадеше от това, което се правеше тук, но се чувстваше обиден по една от безбройните причини, каращи човек да се чувства така. Брайс изтегли няколко хартиени кърпи от разпределителя и хвана с тях слушалката на черния стенен телефон.

— Ало, Бентън, чуваш ли ме сега? Тя е тук до мен и е стиснала един много голям нож. Сигурен съм, че ти е изредила днешните специалитети! Студентката от „Тъфтс“ е най-зле. Животът й е струвал само двеста гущера. Кървавите или Хрупкавите — някое лайно от тия банди. Може да се види на записите на охранителните камери. Показаха го по новините. Джак не би трябвало да се занимава с тоя случай, но пита ли ме някой? Ще вземе да спука някой аневризъм. Да, и самоубиецът. Прибира се от Ирак без драскотина. Съвсем добре е. А, да — честита Нова година.

Скарпета вдигна визьора, свали кървавите ръкавици, пусна ги в кошчето за опасни биоотпадъци и изтърка ръцете си в дълбоката стоманена мивка.

— И отвън, и отвътре времето е кофти — бъбреше Брайс с Бентън, който всъщност мразеше бърборенето. — Всички са тук. Споменах ли за раздразнителната депресия на Джак? Може би трябва да направим нещо. Например да избягаме за края на седмицата в твоята харвардска болница? Може би ще успеем да се класираме за някое семейно намаление.

Скарпета взе слушалката от ръката му, махна хартиените салфетки, хвърли ги в кошчето и каза:

— Престани да се заяждаш с Джак.

— Мисля, че отново е минал на стероиди и затова е толкова раздразнителен.

Тя му обърна гръб — заедно с него и на всичко останало — и попита Бентън:

— Какво се е случило?

Бяха разговаряли на съмване. Обаждането му сега, само след няколко часа, докато тя още беше в залата за аутопсии, не предвещаваше нищо добро.

— Страхувам се, че сме изправени пред затруднение — отговори той. Беше се изразил по същия начин снощи, когато се беше прибрала от местопрестъплението при банкомата и го завари да си слага палтото и да тръгва за „Лоугън“, за да хване самолета. Нюйоркското полицейско управление имаше затруднение и имаше нужда от него веднага. — Джейми Бъргър пита дали можеш да дойдеш тук.