Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 89

— При кого да се върна, какво имам? Напълно съм разорен, нямам дори кола. В ашрама пък съвсем не мога да се върна.

— Помисли малко и ще разбереш.

— Вече разбрах. Идвам с вас.

— Не си в състояние да пътуваш с нас. Ти беше почти умрял, когато те намерихме.

— Трябва да го направя — каза Върнън. — Вече съм добре.

Том се поколеба, питайки се дали брат му наистина е добре.

— Моля те, Том.

Гласът му беше толкова умоляващ, че Том се изненада и дори усети леко задоволство. Той сграбчи раменете на брат си:

— Добре. Ще го направим заедно, точно както татко искаше.

Дон Алфонсо плесна с ръце.

— Не се ли наприказвахте? Хайде да тръгваме!

Том кимна и Дон Алфонсо даде знак да потеглят.

— Сега имаме две лодки — каза Сали. — Ще взема и аз един прът.

— Ха! Това е мъжка работа.

— Дон Алфонсо, вие сте сексистко прасе!

Старецът смръщи вежди:

— Сексистко прасе? Що за звяр е това? Обиждате ли ме?

— Определено — каза Сали.

Дон Алфонсо натегна пръта и лодката се плъзна напред. Той се ухили:

— Тогава съм щастлив. Да те обиди красива жена винаги е чест.

28.

Маркъс Аурелиъс Хаузър гледаше предницата на бялата си риза. Забеляза една малка буболечка, която пълзеше невъзмутимо нагоре към яката му, смачка я доволно между палеца и показалеца си и я изхвърли. След което обърна вниманието си отново към Филип Бродбент. Цялата му вяла префиненост беше изчезнала. Филип седеше на пода с оковани в белезници ръце и крака, мръсен, нахапан от комари, небръснат. Беше срамота, че някои хора не можеха да поддържат личната си хигиена в джунглата.

Той погледна към техния гид, Орландо Окотал, държан в момента от трима от неговите моряци. Окотал му беше причинил доста неприятности. Почти бе успял да избяга, и само упоритото преследване на Хаузър му попречи да постигне целта си. Беше му загубил цял ден. Фаталната грешка на Окотал беше в самонадеяната му увереност, че един гринго, един янки не е в състояние да го догони в блатото. Очевидно не беше и чувал за място, наречено Виетнам.

Още по-добре. Сега поне всичко беше ясно. Почти бяха прекосили блатото и индианецът не му бе нужен. Урокът, който щеше да даде на Окотал щеше да се окаже полезен и за Филип.

Хаузър вдъхна богатия въздух на джунглата.

— Филип, помниш ли, когато подготвяхме лодките? Ти искаше да знаеш за какво са ни тези окови и белезници.

Филип не отговори.

Хаузър му напомни как му е обяснил, че тези белезници са важен психологически инструмент за управлението на моряците, своего рода портативен арест. Разбира се, той изобщо не се канел да ги използва.

— Е, сега вече знаеш — каза Хаузър, — бяха за теб.

— Защо просто не ме убиеш и всичко да свърши веднъж завинаги?

— Всяко нещо с времето си. Не можеш да убиеш току-така последния от рода.

— Какво искаш да кажеш?

— Радвам се, че попита. Казано с две думи, ще държа под око двамата ти братя, които се движат след нас в блатото. Когато и последният от рода Бродбент изчезне, ще си взема, което ми се полага.

— Ти си психопат!

— Аз съм здравомислещо човешко същество и благодарение на теб поправям някогашната несправедливост, проявена към мен.