Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 91

— Да пуснем малко кръвчица — каза той.

Останалите чакаха. Ризата потъмня от кръв. Някъде навътре между дърветата кресна птица.

— Хвърлете го!

Тримата моряци го взеха и го хвърлиха през борда. След плясъка настъпи миг тишина, след което водата се развълнува, завихри се, отначало бавно, после все по-бързо и по-бързо, докато мочурището кипна. От време на време се виждаха сребърни проблясъци, като монети, след което се надигна червен облак и водата потъмня. На повърхността изплуваха разнищени парцали от дрехи и късове розова плът.

Вълнението продължи около пет минути, преди най-сетне да започне да утихва. Хаузър беше удовлетворен. Обърна се да види реакцията на Филип и остана доволен от нея.

Наистина много доволен.

29.

От три дни Том и групата му продължаваха да пътуват през сърцето на блатото, покрай безкрайната мрежа от канали, спирайки за лагер на прогизналите кални островчета, едва-едва подаващи се над водата; варяха си боб и ориз на стъкнатия от влажни съчки огън, защото Кори не можеше да намери пресен дивеч. Въпреки безкрайния дъжд водата бе започнала да спада и разкриваше потънали дънери, които се налагаше първо да разсичат, за да могат да продължат напред. Над главите им се виеше злобно бръмчащ отмъстителен облак от черни мухи.

— Струва ми се, че сега вече ще взема лулата — каза Сали. — По-добре да умра от рак, отколкото да търпя това.

Дон Алфонсо я извади от джоба си с победоносна усмивка:

— Ще видите, пушенето води до дълъг и щастлив живот. Аз самият пуша повече от сто години.

В този миг от джунглата се разнесе дълбок, кънтящ звук, сякаш кашляше човек, само че по-силно и по-бавно.

— Какво беше това?

— Ягуар. При това гладен.

— Смаяна съм от това колко добре познавате гората — каза Сали.

— Да. — Дон Алфонсо се усмихна. — Но в наше време вече никой не иска да знае каквото и да било за гората. Моите внуци и правнуци се интересуват само от футбол и от тези бели, хубави обувки, които ти запарват краката, дето от едната им страна има птица… Правят ги в заводите в Педро Сула. — И той посочи с брадичка към обувките на Том.

— Найк?

— Да. Близо до Сан Педро Сула има цели села, в които на момчетата са им окапали краката от носене на такива чудесии. И сега трябва да ходят на дървени крака.

— Това не е вярно.

Дон Алфонсо поклати глава неодобрително. Лодката се носеше през завеса от лиани, които Пинго неуморно разсичаше. Пред тях блесна слънчева пътека, сноп светлина разкриваше огромно паднало дърво, което беше оставило дупка в надвисналия балдахин от зеленина. Пънът беше заприщил канала, блокирайки движението им. Това беше най-голямото дърво, което бяха виждали до този момент.

Дон Алфонсо пусна една ругатня. Кори взе мачетето и прекрачи борда на лодката. Стъпвайки в хлъзгавата вода, той започна да сече и във всички страни се разлетяха трески. За половин час издълба дънера така, че лодката да може да се прекара над него.

Излязоха и започнаха да я бутат. От другата страна на дънера водата внезапно стана дълбока. Том нагази до кръста, опитвайки се да не мисли за пираните и за останалите заплахи, които се спотайваха в мътната вода.