Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 88

Изведнъж той заговори.

— Върнън! — извика и затърси опипом с ръце. — О, Господи, къде си, Върнън? Аз къде съм?

Том внезапно осъзна, че сигурно беше ослепял.

Върнън протегна ръце и коленичи.

— Тук съм, Учителю. В палатка сме. Ще ви върна в Америка. Ще се оправите…

— Що за глупак съм бил — извика Учителя, кривейки уста в усилието си да говори и пръскайки наоколо слюнки.

— Учителю, моля ви. Моля ви, не се вълнувайте! Ще се върнете отново в Америка, в ашрама…

— Имах всичко! — извика Учителя. — Имах пари, имах момичета за чукане, имах къща на брега на океана. Бях заобиколен от хора, които ме уважаваха. Имах всичко. — Вените на челото му изпъкнаха и от устата му потече слюнка. Той целият трепереше толкова силно, че Том си помисли, че би могъл да чуе как костите му тракат. Слепите му очи се въртяха бясно като пумпали.

— Трябва да ви заведем в болница, Учителю. Не говорете, всичко ще се оправи, ще се оправи…

— И какво направих аз? Ха! Но не беше достатъчно. Като пълен глупак исках още и още! Исках още сто милиона! И ето какво ми се случи! — Той почти изкрещя последните думи, след което падна назад тежко и тялото му издаде звука на мъртва риба, която удря пода. Лежеше с широко отворени очи, но блясъкът в тях бе изчезнал.

Беше мъртъв.

Върнън гледаше ужасен, без да е в състояние да продума. Том сложи ръка върху рамото му и усети, че трепери. Беше грозна смърт.

Дон Алфонсо изглеждаше здравата разтърсен.

— Трябва да напуснем това място — каза той. — Дойде един лош дух да отведе мъжа, но той не иска да тръгне.

— Подгответе една от лодките за връщане — каза Том на Дон Алфонсо. — Пинго може да закара Върнън до Брус, а ние да продължим — ако нямате никакви възражения.

Дон Алфонсо кимна:

— Така е по-добре. Блатото не е подходящо място за брат ви. — И той започна да дава нареждания на Кори и Пинго да побързат. Двамата изглеждаха еднакво ужасени и нямаха търпение да тръгнат.

— Не мога да разбера — каза Върнън. — Беше толкова добър човек. Как можа да умре по такъв начин?

Върнън винаги е бил използван от мошеници, помисли си Том — финансово, емоционално и духовно. Но сега не му беше времето да го изтъква. Той каза:

— Понякога си мислим, че познаваме някого, но се оказва, че не е така.

— Прекарах три години с него. Познавам го. Сигурно е било от треската. Той беше в делириум, не беше на себе си. Не знаеше какво говори.

— Да го погребем и да тръгваме.

Върнън отиде да копае гроб, а Том и Сали се присъединиха към него. Разчистиха едно местенце зад къмпинга, отрязаха корените с помощта на брадвата на Кори и започнаха да копаят в пръстта. За двайсет минути в твърдата глинеста почва беше изкопан плитък гроб. Сложиха тялото на Учителя в него, натрупаха глина догоре и запълниха гроба с гладки камъчета от речния бряг. Дон Алфонсо, Кори и Пинго бяха вече в лодките, раздразнени, нямащи търпение да потеглят.

— Всичко наред ли е? — попита Том и прегърна брат си.

— Взех решение — каза Върнън. — Няма да се връщам. Ще дойда с вас.

— Върнън, всичко вече е уредено.