Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 63

На третата сутрин мъглата започна да се вдига и откри от двете страни на реката плътната стена на джунглата, чиято буйна и неудържима зеленина обрамчваше черната река. Не след дълго те забелязаха къща на кокили, построена над водата, с плетени стени и покрив от палмови листа. Зад нея се появи речен бряг с гранитни каменни блокове и стръмен кей — първата суша от дни наред. Имаше пристанищен док точно като този в Брус — неустойчива платформа от бамбукови пръчки, завързани за тънки дървени трупи, потопени в калта.

— Как ти се струва? — попита Том. — Да спрем ли?

Сали се изправи. На платформата стоеше момче с лък и стрела и ловеше риба.

— Пито Соло?

Но момчето ги беше видяло и хукна нанякъде, изоставяйки въдицата си.

— Да опитаме, а? — погледна я Том. — Ако не вземем нещо за ядене, поне ще си наловим малко риба. — И той насочи с пръта лодката към дока.

Стъпиха на платформата, която заскрибуца и се разлюля заплашително. Нестабилно дървено мостче извеждаше до един стръмен, мръсен насип, който излизаше от наводнената джунгла. Не се виждаше никой. Те се изкатериха по хлъзгавия насип, едва пазейки равновесие. Всичко тънеше във влага. Горе имаше малка, отворена колиба и огън, а в протрития хамак седеше старец. Някакво животно се печеше на дървен шиш. Том впери очи в него, надушил приятния аромат на печено месо. Апетитът му поспадна леко, когато осъзна, че това беше маймуна.

— Hola! — поздрави Сали.

— Hola! — отвърна мъжът.

Сали заговори на испански:

— Това Пито Соло ли е?

Последва дълга тишина, мъжът я гледаше объркано.

— Той не говори испански — обади се Том.

— Кой път е за селото? Donde? Къде?

Човекът посочи към мъглата. Последва силен крясък на животно и Том подскочи.

— Тук има пътека — каза Сали.

Тръгнаха по нея и скоро стигнаха до селото. Беше разположено на един хълм над наводнените дъждовни гори, пъстроцветна колекция от направени от плет и измазани колиби с ламаринени и сламени покриви. Около тях се разхождаха кокошки, а иззад стените дебнеха мършави кучета, гледайки ги косо. Минаха през селището, което изглеждаше пусто. То свърши така внезапно, както се бе появило пред тях, със стена от плътна тъмнозелена растителност.

Сали го погледна:

— Ами сега?

— Ще почукаме. — Том избра една врата наслуки и почука.

Тишина.

Дочу шумолене и се огледа. Отначало не забеляза нищо, но после осъзна, че от листака на джунглата в него се взират стотици тъмни очи. Всички бяха деца.

— Иска ми се да си бях взела захарните пръчки — каза Сали.

— Извади един долар.

Сали извади банкнота.

— Ало? Кой от вас иска американски долар?

Чу се радостен възглас и децата наизскачаха от храсталаците като викаха и се блъскаха, протягайки ръце напред.