Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 61

— Трябва да се измъкнем оттук — каза Сали, плясвайки се.

Том започна да чупи сухи клони от храстите около тях.

— Какво правиш?

— Ще запаля огън.

— Къде?

— Ще видиш. — Когато се събра солидна купчина, той се наведе настрани и загреба малко тиня. Разстла я като палачинка върху дъното на кануто, покри я с листа и направи малко типи от пръчки и сухи листа отгоре.

— Кибрит!

Сали му го подаде и той запали огън. Щом се разгоря добре, той добави още зелени листа и клони. Сивкав дим се изви нагоре и се разсея в неподвижния въздух. Том откъсна едно огромно листо от близкия храст и го размаха като вентилатор, за да насочи пушека към Сали. Яростният облак комари се оттегли. Пушекът миришеше приятно — сладко и остро.

— Много ефектен трик — каза Сали.

— Баща ми ми го е показвал при едно пътуване с кану из северен Мейн. — Той се пресегна, ошмули още малко листа от храста и ги добави към огъня.

Сали извади картата и започна да я разучава на светлината на фенерчето.

— Както изглежда, към реката има много странични канали. Струва ми се, че трябва да тръгнем по този, докато стигнем Пито Соло.

— Добра идея. На мен също ми се струва, че трябва да хващаме прътите и да потегляме веднага. Не можем да рискуваме да използваме двигателя.

Сали кимна.

— Ти поддържай огъня — каза й Том. — Аз ще се заема с прътите. Не бива да спираме, докато не стигнем до Пито Соло.

— Така е.

Том бутна лодката отново в реката и подкара близо до наводнената гора, ослушвайки се за звук от двигател. Скоро се озоваха до малък страничен канал, който продължаваше надалеч от главния и поеха по него.

Том въздъхна:

— Кой знае защо, но не ми се вярва, че лейтенант Веспан е имал каквото и да е намерение да ни връща обратно в Сан Педро Сула. Струва ми се, че е планирал да ни изхвърли от хеликоптера си. Ако не беше проблемът с онази липсваща част, сега да сме мъртви.

19.

Върнън погледна нагоре към кадифения покров над главата си — нощта се бе спуснала над блатото Миамбар. С нея дойде и жуженето на насекомите, и тежкият дъх на гниене, който се издигаше от безкрайната тиня, която ги заобикаляше, разпростиращ се като отровен газ сред гигантските стволове на дърветата. Някъде из дълбините на блатото се чуваше далечният крясък на животно, последвано от рев на ягуар.

Беше втората нощ, която прекарваха в лодка, без да могат да намерят суша за бивак. Вместо това те връзваха кануто под група гигантски бромелиади⁶ с надеждата, че техните листа ще ги предпазят от непрестанния дъжд, но не стана нищо такова и ручейчетата дъжд продължаваха да се изливат върху тях.

Учителят легна на пода на кануто под дъжда, свит на топка срещу купчината от хранителни запаси, увит в мокро одеяло и треперещ въпреки задушаващата горещина. Облакът комари, който ги бе обкръжил, звънеше гневно и настървено. Върнън виждаше как кръжат около устата и очите му. Той се пресегна и пръсна малко репелент по лицето си, но това беше безнадеждна работа. Ако дъждът не го отмиеше, потта щеше да се погрижи.

Той погледна нагоре. Двамата им водачи отпред на лодката играеха карти и пиеха на светлината на фенерче. Почти не се бяха задържали трезви от началото на пътуването и Върнън се боеше дали десетгалоновите пластмасови туби, за които мислеше, че съдържат вода, не бяха пълни с домашно варена aguardiente.