Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 55

Настъпи неприятна тишина. Сали поклати глава:

— Не.

— Сеньора, не ни принуждавайте да правим нещата по-трудни.

— Не ви създавам никакви трудности. Просто няма да дойда. Не можете да ме заставите насила.

— Сали — обади се Том, — струва ми се забелязах, че тези мъже имат оръжие.

— Добре. Нека тогава ме застрелят и после да го обяснят на американското правителство. — Тя разпери ръце, гледайки ги предизвикателно.

— Сеньора, умолявам ви.

Двамата войници до него започнаха да проявяват нервност.

— Вървете, не ни създавайте работа!

Офицерът кимна на двамата си подчинени и те смъкнаха оръжията си, пристъпиха чевръсто напред и сграбчиха Сали. Тя извика и започна да се дърпа.

— Не я докосвайте — извика Том.

Двамата мъже я вдигнаха и я понесоха към джипа, а той, без да мисли, замахна към първия и го повали. Сали се измъкна. Следващото, което осъзна беше, че лежи по гръб и гледа към горещото синьо небе. Офицерът стоеше над него зачервен от гняв, забил дулото на оръжието си в него.

Войниците го побутнаха грубо да се изправи. Сали беше спряла да се бори и гледаше побледняла.

— Копелета мръсни — изсъска тя. — Ще се оплачем от вас в американското посолство.

Полковникът поклати тъжно глава, сякаш на безполезността от всичко това.

— Сега можем ли да ви помолим да вървите мирно и спокойно?

Те позволиха да бъдат замъкнати до джипа. Полковникът натика пакетите и чантите, взети от хотела и нахвърляни на купчина отзад. Машината се понесе надолу по улицата към летищната площадка. Там, сред тревата, беше кацнал олющен хеликоптер. Един от страничните му панели беше отворен и около двигателя се въртеше мъж с гаечен ключ. Джипът намали и спря.

— Какво правиш? — попита полковникът грубо на испански.

— Съжалявам, тениенте, но възникна малък проблем.

— Какъв проблем?

— Трябва ни една част.

— Не можете ли да летите без нея?

— Не, тениенте.

— Да ви вземат дяволите! Колко пъти се е развалял досега този хеликоптер?

— Да се обадя ли да изпратят самолет с частта?

— Какво чакаш? Разбира се, глупако, телеграфирай им!

Пилотът влезе в чопъра, телеграфира и излезе.

— Ще пристигне утре сутринта, тениенте. Това е възможно най-рано.

Лейтенантът ги заключи в една дървена барака на летището и сложи двама войника отпред да ги пазят. Щом вратата хлопна след него, Том седна върху един петдесет и пет галонов бидон и стисна главата си с две ръце, опитвайки се да изгони болката.

— Как се чувстваш? — попита го Сали.

— Сякаш някой бие в главата ми гонг.

— Онзи те удари много лошо.

Том кимна.

Поприказваха малко и вратата отново се отвори рязко. Лейтенантът остана отвън, докато един войник хвърли вътре спалните им чували и фенерче.

— Съжалявам искрено за неудобството.

— Ще съжалявате още по-искрено, когато се оплача от вас — каза Сали.

Лейтенантът не обърна внимание на думите й.

— Бих ви предложил да не правите повече глупости. Ще бъде жалко, ако някой от вас бъде застрелян.

— Няма да посмееш, самохвалко мръсен!

Зъбите на лейтенанта проблеснаха на слабата светлина.

— Постоянно се случват инциденти, особено на американци, които идват в Ла Москита неподготвени за предизвикателствата на джунглата.