Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 53

Откриха реката в далечния край на града — между стръмни глинени насипи, широка двеста ярда, с цвят на махагон. Извиваше се между плътните стени на джунглата и от нея се носеше смрад на тиня. Мътната вода течеше лениво, повърхността й се къдреше на вълнички и спирали. От време на време някое яркозелено листо или клонка бавно поемаха по течението. Една пътека, направена от дървени трупчета, се спускаше от стръмния насип и завършваше с платформа от бамбукови пръчки над реката, образувайки рахитичен пристанищен док. Към него бяха завързани четири канута. Всяко беше около трийсет стъпки дълго и четири стъпки широко, одялано от един гигантски ствол, скосен към носа отпред. Кърмата беше плоска и имаше издигнат борд, замислен да побере малък извънбордов двигател. На носа и на кърмата бяха сложени напречно дъски за сядане.

Те се спуснаха надолу по насипа, за да погледнат отблизо. Сали забеляза, че на три от лодките в задната част бяха закрепени двигатели от по шест конски сили. Четвъртата, по-голяма и по-тежка, се кипреше с осемнайсет коня.

— Това тук явно е местната гордост — каза Сали, сочейки го. — Точно като за нас.

Том се огледа. Мястото изглеждаше пусто.

— Виж, там има някого — Сали посочи към бамбуковия заслон, петдесетина ярда по-надолу. Близо до купчина празни тенекиени гюмове пушеше слаб огън. А в провесения между две дървета хамак, скрит в сянката, спеше мъж.

Тя се приближи:

— Hola!

Мъжът отвори мързеливо едното си око:

— Si?

— Искаме да говорим с някого за наемането на лодка — продължи тя на испански.

С недоволно мърморене и сумтене той седна в хамака, почеса главата си и се ухили:

— Аз говоря добре американски. Да говорим на американски. Някой ден ще отида в Америка.

— Това е чудесно. Искаме да отидем в Пито Соло — каза Том.

Мъжът кимна, прозя се и се почеса отново.

— Добре. Ще ви взема.

— Бихме искали да наемем лодката. Онази, с осемнайсетте конски сили.

Той поклати глава.

— Онази глупава коруба.

— Не ни интересува дали е глупава — прекъсна го Том. — Точно такава искаме.

— Ще ви взема на моята лодка. Онова нещо е на военните. — Той протегна ръка: — Ще си вземете ли бонбон?

Сали премести в другата си ръка чантата, която си бе купила по-рано специално за пътуването.

Лицето на мъжа се разля в усмивка. Той пъхна сухата си ръка в кесийката, извади няколко бонбона, разви ги и ги пъхна всичките в устата си. Бузата му се изду.

— Bueno — произнесе той с глух глас.

— Бихме искали да потеглим утре сутрин — погледна го Том. — Колко време отнема пътуването?

— Три дни.

— Три дни? Мислех, че е четиридесет-петдесет мили.

— Нивото на водата пада. Може би ще се затлачи. Лодката трябва да се кара с пръти. Тинята е много. Не може да се използва двигателя.

— Тиня? — попита Том. — А какво ще кажете за кандируто?

Мъжът го погледна объркано.

— Не се тревожи, Том — каза Сали, — ще си облечеш дебело бельо.