Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 56

Той се оттегли назад и войникът затръшна вратата. Том чу глухия глас на лейтенанта, който се заканваше на войниците, че ако заспят или се напият по време на работа той лично ще им отреже тестисите, ще ги изсуши и ще ги закачи на вратата.

— Проклет нацист — каза Сали. — Благодаря ти, че ме защити.

— Не излезе кой знае колко сполучливо.

— Силно ли те удари? — Тя погледна главата му. — Имаш доста голяма цицина.

— Добре съм.

Сали седна до него. Топлината на присъствието й го заля. Погледна я крадешком — изящен профил, очертан в полумрака на бараката. Тя се обърна към него. Бяха толкова близо, че дъхът й го погъделичка, видя извивката на устните й, нежната трапчинка върху бузата, съзвездието лунички върху нослето й. От нея все още се носеше дъх на мента. Без дори да мисли какво прави, той се протегна напред и устните му докоснаха нейните. За миг тишината стана оглушителна, после тя рязко се отдръпна.

— Това не е добра идея.

„Какво, по дяволите, си мислеше той?“ Том се отдалечи, гневен и унижен.

Неловкият момент беше прекъснат от внезапно думкане по вратата.

— Обяд — извика един от войниците. Вратата се открехна и пропусна светлина, след което отново се хлопна. До слуха им достигна глухото превъртане на ключа в катинара.

Том светна с фенерчето и се наведе за подноса. Обядът се състоеше от две топли пепси-коли, няколко бобени тортили и купчинка изстинал ориз. Нито един от двамата нямаше желание за ядене. Известно време останаха да седят мълчаливо в тъмнината. Болката в главата на Том беше утихнала и това внезапно го накара да побеснее от гняв. Тези хора нямаха право! Той и Сали не бяха направили нищо нередно. Той усещаше, че фалшивият им арест по всяка вероятност е организиран от безименния враг, който бе ликвидирал Барнаби и Фентън. Братята му се намираха в много по-голяма опасност, отколкото бе предполагал.

— Дай ми фенерчето.

Той освети помещението. Бараката не можеше да бъде по-мизерна от това — правоъгълна дървена рамка със заковани към нея напречни дъски и ламаринен покрив. В съзнанието му бавно започна да се оформя идея — план за бягство.

18.

В три сутринта онази сутрин те заеха местата си — Сали до вратата, а Том подпрян на задната стена. Той преброи шепнешком до три и двамата ритнаха едновременно. Атаката на Сали върху вратата трябваше да замаскира удара по дъсчената стена. Комбинираният удар прозвуча като един и отекна силно в затвореното пространство. Дъската поддаде, както се бе надявал Том.

В селото се разлая куче и някой от войниците изруга.

— Какво става там?

— Трябва да отида до тоалетната — извика Сали.

— Не, не може, не бива да излизате.

Том преброи отново шепнешком: едно, две, три, удар. Сали блъсна вратата в момента, в който той нанесе поредния удар върху стената.

— Стига! — провикна се войникът.

— Но аз трябва да отида, мътните да ви вземат!

— Сеньорита, съжалявам, но каквото има да правите, го правете вътре. Имам заповед да не отварям вратата.

Едно, две, три, удар.