Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 54

— А, si! — засмя се мъжът. — Любимата история на гринговците. Кандиру. Аз всеки ден плувам в реката и все още „патрондашът“ ми си е на мястото. И да ви кажа, работи добре! — Той полюшна предизвикателно ханш, намигайки на Сали.

— Спестете си подробностите — прекъсна го тя.

— Значи са ни излъгали за рибата? — вдигна вежди Том.

— Не, истина е. Но за да стане такова нещо, първо трябва да сте пикали в реката. Това същество надушва мириса на урина, насочва се към вас и хоп! Ако не пикаете по време на плуването, няма да имате никакви проблеми.

— Някой да е минавал оттук напоследък? Имам предвид някакви гринговци.

— Si. Имахме много работа. Миналия месец дойде един бял мъж с много сандъци, придружаваха го индианци от планините.

— Какви индианци? — попита Том възбудено.

— Истински индианци от планините, какви други? — Мъжът изглежда се раздразни.

— Откъде са взели лодки?

— Носеха много чисто нови канута от Ла Сеиба.

— Върнаха ли ги?

Мъжът се ухили, разтърка пръсти в известния по цял свят жест и протегна ръка. Сали сложи в нея петдоларова банкнота.

— Не, не са. Хората, които тръгнаха по реката, не са се връщали.

— Да е минавал някой друг?

— Si. Миналата седмица се появи Исус Христос с няколко пияни гида от Пуерто Лемпира.

— Исус Христос? — погледна го Сали.

— Да, Исус Христос с дълга коса, роба и сандали.

— Това трябва да е бил Върнън — усмихна се Том. — С някого друг ли беше?

— Да. Със Свети Петър.

Том завъртя очи.

— Друг някой?

— Si. След тях дойдоха двама гринговци с дванайсет моряка в две канута, също от Ла Сеиба.

— И как изглеждаха?

— Единият беше много висок, пушеше пура, сърдит. Другият — доста по-нисък, с четири златни пръстена.

— Филип — каза Том.

Спазариха се набързо за лодка до Пито Соло и Том му даде десетдоларова предплата.

— Тръгваме утре щом се съмне.

— Bueno! Ще бъда готов.

Когато се върнаха към казармите, които трябваше да минат за хотел, бяха изненадани от вида на паркирания отпред военен джип с един офицер и двама войници. Наблизо се бяха стълпили група деца, които се блъскаха и шепнеха възбудено, очаквайки нещо да се случи. Хотелиерката стоеше отстрани, скръстила ръце, лицето й беше побеляло от страх.

— Такива гледки не са ми много по вкуса — каза Сали.

Офицерът пристъпи напред, беше с подчертано изправен гръб, безупречна униформа и малки, лъснати до блясък ботуши. Той се поклони отривисто.

— Ще ми окажете ли честта да поздравя сеньор Том Бродбент и сеньорита Сали Колорадо? Аз съм лейтенант Веспан. — Той пое ръцете им, след което отстъпи. Подухна вятър и до Том достигна мирис на Олд Спайс, пури и ром.

— Какъв е проблемът? — попита Сали.

Мъжът се усмихна широко, разкривайки редица от сребърни зъби.

— Съжалявам, но трябва да ви информирам, че сте арестувани.

17.

Том гледаше този дребосък във военна униформа. Едно малко куче, което явно никой не обичаше, клечеше срещу него, оголило зъби, и джафкаше. Офицерът го изрита с фините си ботуши и войниците се засмяха.

— За какво става дума? — попита Том.

— Ще говорим за това по пътя за Сан Педро Сула. Сега, ако обичате, елате с мен.